Трети ден продължава отзвукът от опустошителния взрив в Бейрут, засегнал стотици хиляди жители и причинил смъртта на 157 души. Други 5000 хил. са ранени. Най-мощната експлозия в историята на преживялата гражданска война и редица кризи страна предизвика както нова вълна на недоволство, така и призив за нов "френски мандат", който обаче е критикуван за силна връзка с диаспората, а не със самите жители на страната.

Снощи ливанските сили на реда разпръснаха протестиращи срещу правителството след гигантската, взела много жертви експлозия в пристанището на Бейрут по-рано тази седмица, станала символ на некомпетентността и корупцията на властите, предаде "Франс прес". Експлозията бе причинена от избухването на 2750 тона амониев нитрат, съхраняван в пристанището от години - на метри от жилищни сгради - без да бъдат взети мерки за преместването му.

Сред демонстрантите имаше гняв, подобен на отприщилия се от кризата в икономическото сърце Триполи тази пролет. Демонстрантите потрошиха магазини и замерваха с камъни полицаи в квартала, където се намира парламентът. Няколко демонстранти бяха ранени при сблъсъци с полицията, съобщи Националната информационна агенция. Утре се очаква и голяма антиправителствена демонстрация.

Все още не е известно дали размерът ѝ ще достигне мащабите на голямата протестна вълна миналата есен, отприщена от десетилетия на лошо управление и обвинения към целия политически елит в религиозно поделената власт в клиентелизъм и обслужване само на теснопартийните интереси.

Засега правителството на премиера Хасан Диаб опитва да овладее недоволството с обещания и бързи действия. Официален Бейрут даде на специална комисия "четири дни" за посочване на виновниците. По-късно шестнайсет души бяха задържани във връзка с разследването. "Следствените дейности продължават... за да се изяснят всички факти, свързани с това нещастие", каза държавният комисар към военния съд Фади Акики. Той заяви, че 18 души са разпитани досега. По думите му мястото на взрива ще остане затворено до края на разследването.

Над 58 хил. подписа

Часове след посещението в страната на френския президент Еманюел Макрон - първия чужд лидер, спешно пристигнал в Бейрут след експлозията, ливанци продължават да подписват петиция за "поставяне на Ливан под френски мандат за 10 години".

Тази тема не е била обсъждана сериозно политически до момента. Появата на подписката обаче е сигнал за умората на жителите от цялата политическа класа, която ги изкара на улиците и през октомври и доведе до оставка на един премиер, но друг бе избран с подкрепата на същите политици, срещу които ливанците протестираха.

"Ливанските власти ясно показаха пълна неспособност да гарантират безопасността на страната и да я управляват, се казва в текста. С проваляща се система, корупция, тероризъм и милиции (вероятно се има предвид ливанската шиитска организация "Хизбула", която е и една от водещите политически партии - бел. ред.) страната вече не може да си поема дъх. Вярваме, че Ливан трябва да се върне под френски мандат, за да се установи ясно и трайно управление."

Ливан бе под френско управление от 1920 до 1945 г. В интернет към подписката, формално адресирана до Макрон, се появиха и критики, че е задвижвана основно от ливанци в чужбина, милион от които бягат по време на гражданската война (1975-1990 г.). Хиляди други напускат в последната година заради сегашната икономическа криза.

Вчера Макрон призова на "нова политическа ера" в страната и поиска международно разследване. Той обеща и че ще предложи "нов политически пакт" на лидерите, без да навлезе в подробности.

Малко по-рано такива призиви имаше и от представители на ливанските власти. Депутат подаде оставка, а посланикът на страната в Йордания Трейси Шамун подаде оставка, като обяви, че е нужна промяна на ръководството на страната.

Дневник