Беларуският министър на отбраната Виктор Хренин разпореди днес засилване на военното присъствие на границата с Полша и Литва, съобщиха "Ройтерс" и ТАСС. Министерството на отбраната на Беларус възнамерява да изпрати в района дивизион от управляеми ракети "Точка", дивизион реактивни системи за залпов огън "Полонез", отряд дронове и средства за ПВО, радиоелектронно разузнаване и радиоелектронна борба.

Междувременно водещото литовско издание Delfi пише, че Литва е санкционирала президента Александър Лукашенко и още 31 души, на които забранява да влизат, но информацията още няма потвърждение.

По-рано Лукашенко нареди на министерството на отбраната да следи внимателно придвижването на войските на НАТО в Полша и Литва, а също така да приведе войските на западната граница на страната в пълна бойна готовност, като отбеляза, че на западните граници е в ход изостряне на обстановката, припомня ТАСС. Руските медии обаче също така цитираха говорителя на Кремъл, според когото няма нужда от чужда помощ, за да се справи Беларус със ситуацията, и Минск потвърждава това. Действително беларуските власти досега не са заявявали, че в страната има чужди сили, но предупреждават за рискове от сили на НАТО отвъд границата.

Хренин е сред силовите министри, които остават в новоназначеното правителство на Беларус. Решението се обяви преди малко, десет дни след началото на протестите след изборите в страната.

Лукашенко освен това поиска вътрешното министерство да разгони протестиращите - беларуски медии съобщават, че на някои места милицията е призовала демонстранти мирно да се разотидат. Кадри от Минск сочат, че протестът срещу президента днес е по-малък заради лошото време, но дори това не попречи да се съберат между 1000 и 2000 души. Много повече според снимки, разпространявани в каналите на онлайн медията NEXTA и рускоезични издания като "Медуза", са събралите се в Гродно - нов център на протеста в западната част на страната.

Опозицията не иска да сменя външната политика

Днес създаденият от опозицията координационен съвет за предаване на властта се събра на първото си заседание на фона на обвинения от Лукашенко, че цели да премахне статуса на руския като втори официален (въведен от него) и да започне разрив с Москва. В първата си резолюция обаче съветът спори с него.

Часове след като ЕС обяви, че не признава изборите на 9 август, съветът каза, че иска и Минск да ги обяви за недействителни и да се състоят нови. "Координационният съвет смята, че за възстановяването на статута на Република Беларус като демократична и правова държава е необходимо да бъдат изпълнени основни искания, които са формулирани в хода на масовите протестни акции и се подкрепят от мнозинството от беларуското общество. Признаване на изборите от 9 август 2020 г. за недействителни. Произвеждане на нови избори според международните стандарти с нов състав на всички избирателни комисии, включително на централната избирателна комисия", се казва в текста.

"Съветът си поставя за цел намирането на пътища за преодоляване на политическата криза в Беларус и осигуряването на обществено съгласие на базата на конституцията", се казва в документа и се допълва: "Съветът не си поставя за цел промяна на конституционния строй и външнополитическия курс на Беларус".

Лукашенко нарича дейността на съвета опит за завземане на властта.

Дневник