Докато ГЕРБ събира гласове за да внесе в парламента проекта си за нова конституция, засилват се критиките към предложенията от страна на юристите.
С аргументирана позиция излезе днес Висшият адвокатски съвет, в която определя предложенията на ГЕРБ като несъобразени с основни принципи на конституционното право, извън грешките, които вече бяха забелязани и от неспециалисти.

"Освен грешки и неточности, проектът съдържа отклонения от основни принципни на конституционното право и немотивирани предложения за промени в демократични инструменти, традиционни за най-новата история на България", се казва в позицията на ВАдС, който смята това за изключително тревожно.

Внесеният проект, посочва висшият ръководен орган на адвокатите, съдържа твърде спорни предложения, свързани с мястото и ролята на основните права в бъдещ нов конституционен модел, и още със

- спазване на принципа на разделение на властите,
- с правото на законодателна инициатива,
- с механизмите, които се очаква да усъвършенстват дейността на съдебната власт,
- с реда и начина, по който индивидуалната конституционна жалба ще бъде въведена у нас,
- и най-вече с предлагания механизъм за изменение и допълнение на конституцията и на основни положения в нея, свързани с нейната конституционна идентичност.

Същевременно проектът на ГЕРБ не засяга други важни въпроси, които занимават правната и академична общност, а и обществото като цяло, свързани с действието на решенията на Конституционния съд, с изричното конституционно закрепване на правото на справедлив съдебен процес, както и съобразяването на конституционните разпоредби с практиката на Европейския съд за правата на човека по ключови дела, по които България е осъждана. Проблем, който отдавна чака своето решаване, за което е неободима костиутционна промяна, напомня Висшият адвокатски съвет.

И призовава всички български депутати, независимо от техния политически цвят, преди да изразят воля, да подходят "разумно, отговорно и достойно": да извършат задълбочен експертен анализ на предлагания проект, като осигурят провеждането на широк обществен и професионален дебат, с участието на академичната общност, адвокатурата, омбудсмана, представители на синдикатите и работодателите, на институциите и на гражданското общество. Дебат, в който да се изясни и дали въобще е необходимо Велико народно събрание за предлаганите промени.

Дневник