14 450 български деца напускат всяка година училище, за да работят. Над 8000 от тях се трудят незаконно. Тези данни бяха оповестени на кръглата маса, организирана от Международната организация по труда (МОТ) и българският офис на Международната програма за премахване на детския труд (IPEC) и българската мрежа на Глобалния договор по случай Световния ден срещу детския труд, предаде репортер на БГНЕС. Тези данни са от изследване през 2004-2005 г., а статистика за детския труд у нас и света не може да бъде направена, заяви Велина Тодорова от МОТ. Преди всичко децата работят в семейния бизнес и в домакинствата и това е една особеност, която затруднява мерките срещу злоупотребите, изтъкна Тодорова. Тя призова забраната на детския труд изрично да бъде включена в етичния кодекс на бизнеса. Безспорно има нарушения, и то предимно в малкия бизнес, при наемането на младежи от 16 до 18 години. Те са главно поради безумните бюрократични изисквания за назначаването им, които са в противоречие с европейските решения, включително и тези за намаляване на бюрокрацията, изтъкна Дикран Тебеян, заместник-председател на Българската стопанска камара. Според него у нас няма действащи механизми за решаване на проблемите с тези деца, които по-късно се включват в контингента на безработните и престъпниците. Затова БСК предлага да бъде създаден фонд за занаятчийско обучение на всички, които отпадат от образователната система. Той може да се финансира, например, от Агенцията за закрила на детето, каза Тебеян. За 2007 г. са дадени 6160 разрешения за работа на непълнолетни, като една трета от тях са за деца между 14 и 16 години. Това е с една четвърт по-малко от разрешенията, дадени през 2006 г., съобщи Наталия Кирова от Главната инспекция по труда. Обикновено годишно се регистрират само 120-160 случая на непълнолетни, наети на работа без разрешение. Най-честите нарушения, които правят работодателите, са свързани с нощния труд на децата, който започва от 20.00 ч., а не от 22.00 часа, както и с продължителността на работния ден, който за тях е 7, а не 8 часа, каза Кирова. Според Чавдар Христов от КНСБ у нас няма изследване за нагласите на онези, които искат да работят, докато учат. Той даде за пример “Макдоналдс”, където ученици и студенти могат да се трудят почасово, като в същото време повдигна въпроса за дискриминация при заплащането в компанията. Стамен Тасев, изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите, заяви, че е добре да бъдат създадени законодателни условия за учениците да работят, като посочи, че в САЩ, например, те имат право да гледат деца и да извършват други форми на труд. Той посочи, че около 300 български фирми организират годишно учебно-тренировъчни фирми за 3000 деца. В кръглата маса нямаше представител на Министерството на образованието и науката. БГНЕС