Черногорците гласуват днес под въздействето на напрежението заради спорен закон за религиозните общности и коронавирусната пандемия.

Залогът на парламентарните избори е дългото управление на Демократичната партия на социалистите (ДПС) на президента Мило Джуканович, превел Черна гора през разпадането на Югославия през 90-те години на миналия век и разтрогването на съюза със Сърбия през 2006 г. Този залог е и личен за Джуканович, който е най-влиятелната фигура в черногорската политика и който към края на мандата си ще е прекарал над половината от живота си на върха на властта. В сряда лично за него агитира албанският премиер Еди Рама.

ДПС бе важна и за присъединяването на Черна гора към НАТО през 2017 г. и стои зад усилията за членство в ЕС. Гласуването я изправя срещу просръбския националистически съюз "За бъдещето на Черна гора", който иска по-добри връзки със Сърбия и Русия (последната бе близка на Черна гора допреди години) и се подкрепя от Сръбската православна църква.

Същевременно дори проевропейски критици на Джуканович смятат, че той използва завоя си към Запада, за да бетонира управлението си и да се увери, че Европа и САЩ си затварят очите за корупцията, злоупотребите и нарушаването на права в малката адриатическа държава.

Черногорците, които се идентифицират като сърби, представляват около една трета от населението, което е 620 хил. души, в Черна гора са и корените на много сръбски граждани.

Анкета от 13 август Центъра за демокрация и права на човека (CEDEM) даде на DPS между 32 и 38 на сто от гласовете (в последната бяха 35), а "За бъдещето на Черна гора" получи 22-27%. И сега ДПС има крехко мнозинство - 42-ма от 81 депутати. Ако спечели, може да ѝ трябват повече партньори за мнозинство, отколкото имаше досега, казва за "Ройтерс" директорът на CEDEM Милена Бешич. "Ще трябва да има отстъпки за потенциалните партньори."

Проблемите с църквата

Опозиционните лидери и наблюдатели на демокрацията и правата отдавна обвиняват Джуканович, следващите избори за чието място са през 2023 г., и ДПС, че управляват Черна гора като своя собствена територия и във връзки с организираната престъпност. Те отричат .

Големият повод за напрежение в кампанията обаче бе законът за религиите, приет в края на миналата година. Той позволява на държавата да конфискува някои религиозни активи, ако историческата собственост не може да бъде доказана. Законът все още не е приложен в голяма степен заради продължилите месеци протести, водени от Сръбската православна църква - най-голямата в Черна гора. Миналата седмица митрополит Амфилохий (Амфилохие), висшият служител на СПЦ в Черна гора, призова хората да гласуват против управляващата коалиция. "Църквата ... се радва на тези, които са против този беззаконен (религиозен) закон", каза той в проповед.

На предизборен митинг в сряда премиерът Душко Маркович заяви, че е уверен в победата на ДПС и че СПЦ е основният противник на Черна гора. "След изборите... църквата и нейните свещеници ще се върнат в църквите... Те вече няма да бъдат на политически митинги... където проклинат нашите предци, нас и нашите деца." Сред гневните реакции на СПЦ бе и сравнение на управляващите със Сатаната.

Джуканович многократно е обвинявал Сърбия и Русия, че използват църквата, за да подкопаят независимостта на планинската, адриатическа крайбрежна република. Спорът ще повлияе на резултатите от изборите, каза Бешич. "Много хора гледат на това като на основен политически проблем."

За Черна гора тежък удар бе и пандемията от COVID-19, след като краят на ограниченията, наложени през пролетта, увеличи потвърдените случаи над 10 пъти - от 324 в края ѝ на 4500 сега. Повторният ръст, започнал с привнасяне от съседна Сърбия, допринесе за рязкото свиване на приходите от адриатически туризъм - жизненоважен за бюджета на страната.

Дневник