Бившият главен прокурор Сотир Цацаров, сега шеф на КПКОНПИ /Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имушество/ отхвърля твърденията в разследване на списание "Шпигел", че е съдействал за предаването на турския гражданин Абдула Буюк през 2016 г. на турските власти, въпреки решението на българския съд, който не разреши да бъде екстрадиран. (Пълния текст на прессъобщението в края на текста.)

Абдула Буюк беше прехвърлен през границата в нарушение на куп норми от различни закони и на базисни права, което предизвика буря от реакции в медиите, особено на фона на отказите на други европейски държави да предадат на Анкара политически опоненти на Ердоган.

В разследването си германското издание информира, като се позовава на секретни съобщения на турското посолство в София, че посланикът на Република Турция е обсъждал искането на турските власти на среща освен "с премиера Борисов и ръководителя на тайните служби", също и "с тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров". И посочва, че "Главният прокурор Цацаров ще излезе през август в годишната си отпуска, но преди това той лично ще се заеме със случая".

Цацаров потвърждава за срещата с турския посланик, но отрича да се е ангажирал със "заемане със случая". Обратното - изразил "категоричната позиция, че ново искане на турската страна за екстрадиция на Абдула Буюк със същите основания е недопустимо."

"Абдула Буюк бе предаден на турските власти в изпълнение на заповед, издадена като принудителна административна мярка от МВР на основание Закона за чужденците в Република България", пише Цацаров и прехвърля изпълнението на министъра на вътрешните работи тогава Румяна Бъчварова, която заявила пред медиите, че причината за предаването на Буюк е "липсата на валидни документи". А преди това вицепрезидентът на Република България Маргарита Попова отхвърлила молбата на турския гражданин за предоставяне на убежище у нас, изрежда Цацаров основанията за предаването на Буюк.

Пред избор: да вярваме на г-н Цацаров или на секретните доклади на турското посолство ако списание "Шпигел" действително се е добрало до тях и коректно ги цитира? Този е въпросът след публикациията на германската медия.

И втори въпрос - ако под "ръководителя на тайните служби", с когото е договаряно освен с премиера Борисов предаването на Буюк, е логично да разбираме ДАНС, то задължително е и да напомним, че агенцията за национална сигурност и нейният ръководител не са подчинени на вътрешния министър, независимо кой е бил той, а на министър-председатгеля и Министерския съвет.

И трети въпрос - възможно ли е случай от такова естество да мине без "консултация" с главния прокурор на "окончателното решение", дори то да е взето от политическата и тайната власт, за да е наясно тя доколко и как може да замаже произвола си, за да изглежда законен.

По-долу е публикуван пълният текст на писмото на Цацаров:

КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА КОРУПЦИЯТА
И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ

По повод статия в списание "Шпигел" със заглавие "Как българският премиер Борисов се превърна в слуга на Ердоган", както и повод публикации в български медии от днес, 14.09.2020 г.
/Дневник: "Шпигел: Цацаров и Борисов са нарушили закона, за да угодят на Ердоган, Медиапул: "Цацаров и Борисов са нарушили закони, за да угодят на Ердоган" , Сега: "За да угодят на Ердоган, Цацаров и Борисов нарушиха закона", Клуб Z: "Шпигел: Борисов и Цацаров са помогнали на Ердоган срещу опозицията" и др./,

Пресцентърът на КПКОНПИ публикува позицията на председателя на
Комисията Сотир Цацаров, бивш главен прокурор:

През март 2016 г. Софийски градски съд не допусна екстрадиция на турския гражданин Абдула Буюк, по молба, предявена от компетентните органи на Република Турция. Решението на СГС бе потвърдено от Апелативен съд - София. В това производство по реда на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, искането на молещата държава се изпраща на Върховната касационна прокуратура, която задължително постановява задържане на лицето за срок до 72 часа и изпраща преписката на съответния окръжен прокурор /в случая с Буюк - Софийска градска прокуратура/. Следва искане за задържане под стража и разглеждане на делото от съда, на две инстанции, с участието на прокурор. Така се процедира с всяка молба за екстрадиция, включително и с тази, касаеща Буюк.

Впоследствие, след опита за преврат в Република Турция, по искане на посланика на тази страна у нас, е проведена моя среща с него в Съдебната палата. В хода на разговора съм поддържал категоричната позиция, че ново искане на турската страна за екстрадиция на Абдула Буюк със същите основания е недопустимо. Отклонено е предложението за посещение в София /във Върховната касационна прокуратура/ на турски магистрати, с които случаят "Буюк" да бъде дискутиран.

Подобни срещи с чужди дипломати, акредитирани у нас, са провеждани и по повод на много други случаи, свързани със законовите правомощия на прокуратурата в областта на международната правна помощ.

През август 2016 г. Абдула Буюк бе предаден на турските власти в изпълнение на заповед, издадена като принудителна административна мярка от МВР на основание Закона за чужденците в Република България. По този повод министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова заяви пред медии, че причината за предаването на Буюк е "липсата на валидни документи" и че той
"е влязъл в България в началото на февруари с невалидни документи". Преди това, вицепрезидентът на Република България отхвърли молбата на турския гражданин за предоставяне на убежище у нас.

Нито аз, като главен прокурор тогава, нито въобще прокуратурата имаха участие в тази процедура. Предаването на Буюк на турските власти е извършено по реда на Закона за чужденците в Република България, а не чрез екстрадиране.

Статията в "Шпигел" е предшествана от публикация с идентично съдържание и документи в Клуб Z /"България и ловът на гюленистите", 15 - 16.07.2020 г., автор Димитър Ганев/. Без да коментирам целите на тези публикации и начина на предаването им в посочените български медии, мога ясно да заявя, че не съм допуснал каквито и да е нарушения на закона. В този, а и в други подобни случаи, налагали официални контакти с чужди дипломати у нас, съм се придържал стриктно към законовите правомощия на главния прокурор и българските национални интереси.

Дневник