Затоплянето в Арктика тази година сви леда, покриващ полярния океан, до второто му най-ниско ниво от четири десетилетия насам, обявиха учени тази седмица, което е още един знак за това как изменението на климата бързо трансформира региона.

Сателитите регистрираха тазгодишния минимум на морския лед от 3.74 млн. кв. км на 15 септември - едва вторият път, когато ледът е измерен под 4 милиона квадратни километра, за 40 години наблюдения, съобщиха изследователи от Националния център за данни за снега и леда (NSIDC) на САЩ.

"Доста обезкуражаващо е, че наблюдаваме толкова постоянно ниски нива на морски лед. Но за съжаление не е изненадващо", каза Туила Муун, климатолог и експерт по ледниците в изследователския център в Боулдър, Колорадо, пред "Ройтерс".

Рекордно ниското ниво от 3.41 млн. кв. км, достигнато през 2012 г., след като циклон в края на сезона разпръсна останалия лед, не е много по-ниско от това, което изследователите виждат днес.

Тази година спадът е бил особено бърз между 31 август и 5 септември благодарение на приток на топъл въздух от горещата вълна в Сибир, според NSIDC. Процентът на загуба на лед през тези шест дни е по-бърз, отколкото през която и да било друга година. Друг екип от учени установи през юли, че сибирската гореща вълна би била почти невъзможна без причинените от човека климатични промени.

Нормално е арктическият морски лед да се увеличава през зимата всяка година и след това да се топи отново през лятото, но минимумите от септември, макар и да се променят малко, стават все по-големи и по-големи, докато полярният север се затопля.

Тенденцията на спад от началото на сателитните наблюдения е около 13% на десетилетие. Компютърните модели прогнозират, че летният морски лед редовно ще бъде под един милион квадратни километра по-късно през този век.

Когато арктическият морски лед изчезва, това оставя отворени пространства от вода. Тези по-тъмни в сравнение с леда петна поглъщат слънчевата радиация, вместо да я отразяват обратно от атмосферата - процес, който усилва затоплянето и помага да се обясни защо температурите в Арктика се повишават повече от два пъти по-бързо от останалия свят през последните 30 години.

Загубата на морски лед също застрашава арктическата дива природа - от полярни мечки и тюлени до планктон и водорасли, каза Том Форман, експерт по полярни диви животни и арктически водач.

Същото затопляне, което отваря летните арктически води, разтапя и ледените покривки, покриващи арктическите територии на Канада и Гренландия. Колкото по-бързо тези ледени покривки се стопяват в заобикалящия океан, толкова по-бързо се повишават нивата на моретата в целия свят.

Като се има предвид, че по-топлият арктически регион може да повлияе на метеорологичните модели в световен мащаб, светът не трябва да чака нов нисък рекорд на морския лед, преди да предприеме действия за ограничаване на климатичните промени, предупреждава Муун.

Междувременно Европейската космическа агенция (ESA) в сътрудничество с Европейския съюз обяви разработването на нов сателит, наречен Crista0l (Copernicus Polar Ice and Snow Topography Altimeter), който да наблюдава полярния лед. Сателитът ще работи с две различни радарни честоти, което ще му позволи да различава леда от натрупания отгоре сняг.

"Това ще ни даде възможност да видим както дебелината на леда, така и дълбочината на снега в една и съща сателитна система. Дебелината на снежната покривка над леда винаги е била едно от онези големи неизвестни, които са допринасяли за нашата неспособност наистина да картографираме дебелината на морския лед, както ни се иска", заяви пред Би Би Си проф. Джулиан Струув от Центъра за полярно наблюдение и моделиране към University College London (UCL), Великобритания.

ESA обяви в понеделник възлагането на договор за 300 млн. евро на авиокосмическия производител "Еърбъс" за започване на разработката на Cristal.

Дневник