Много теми и всички са спешни - към трудните проблеми на европейската външна политика пред събиращите се днес лидери се прибавят и разговори за още по-близки въпроси като продължаващите преговори с бившата членка Великобритания.

Дневният ред на Европейския съвет, отложен миналата седмица заради случай на коронавирус в екипа на председателя Шарл Мишел, набъбна след изместването на датата с още един въпрос - кризата в Нагорни Карабах и арменско-азербайджанските сблъсъци.

Още отпреди този конфликт, върнал се в световното полезрение в неделя, обаче започващата днес следобед среща на евролидерите се очертаваше като сложна. Сред деликатните въпроси са разговорите за санкции срещу Турция и Беларус. За вторите месец и половина след началото на протестите срещу президента Александър Лукашенко има относителен консенсус. За първите обаче има разнобой заради значението на Анкара като партньор (или преграда срещу близкоизточни мигранти) за едни и източник на тревога за други.

Сигнал за крехкостта на всеки външнополитически консенсус даде миналата седмица Кипър. На срещата на външните министри в понеделник, три дни преди първоначалния момент за съвета, той блокира санкциите срещу Беларус заради липсата на единодушие за мерки срещу Турция заради споровете в Източното Средиземноморие.

За Кипър и Гърция е нужно да се вземат спешни мерки и преди малко повече от месец ЕС изрази желание да го направи - предупреди, че ако се запази курсът на напрежение, не са изключени икономически мерки като отказване на достъп до пристанища и други. Съвсем различна е турската позиция - вчера външният министър Мевлют Чавушоглу заяви, че Анкара очаква лидерите да използват времето заедно, за да обсъдят промяна на сделката за мигрантите от 2016 г., стъпки в посока към митническия съюз и визовата либерализация и други.

Как ще изглежда срещата

Писмото, изпратено от Мишел до евролидерите с покана за събитието, дава представа за опита да се организират всички теми.

В началото, в 16 ч. българско време, след разговор с председателя на европарламента Давид Сасоли ще има дебат за отношенията с Китай заради провелата се телеконферентно среща на върха в средата на месеца; за сътрудничеството в климата и търсене на реципрочни икономически отношения.

В края на този разговор ще е темата с отравянето на руския опозиционер Алексей Навални, породил известно напрежение между европейските столици и Москва. Също в края трябва да има място за още два въпроса - ситуацията в Беларус, чиито избори лидерите обявиха за незаконни на видеоконферентна среща, и ескалацията в Нагорни Карабах.

Вечерята ще е "изцяло посветена" на Източното Средиземноморие (т.е. на Турция), продължава писмото.

В текста е загатната възможността за санкции срещу Турция: "Всички възможности остават на масата за защита на леитимните интереси на ЕС и страните членки." Според Мишел целта е да се "създаде пространство за конструктивен диалог" с Турция за "стабилност и сигурност в целия регион" и за да се "гарантира пълно уважение към суверенитета и суверенните права на всички страни, членки на ЕС"; това, продължава той, може да стане само ако Турция е "конструктивна".

От външните към вътрешните проблеми

Сутринта ще има "задълбочена дискусия за това как да се отключи пълният потенциал на вътрешния пазар, да се развие амбициозна индустриална политика и да се използват възможностите, предложени от последните дигитални развития". Важни според Мишел за въпроси като как да се укрепи и да се гарантират иновациите в икономическата основа на съюза и как да се гарантира стратегическата автономия редом с "отворената и конкурентна социална пазарна икономика".

Накрая са преговорите с Великобритания, усложнени от опита на праламента в Лондон да заобиколи споразумението за Брекзит.

Дневник