След Либия Нагорни Карабах е следващото поле на конфронтация, засега само на думи, на което се срещат съюзниците в НАТО Турция и Франция, открито с различни позиции в десетилетния, но до неделя затихнал конфликт.

Пети ден продължават сраженията в и около намиращия се в Азербайджан анклав с арменско население, обявил независимост и подкрепян от Армения. Сблъсъците с над 100 жертви и стотици ранени вече се смятат за най-сериозната криза между двете държави, откакто войната спря (без договор) през 1994 г. Ереван и Баку са въвлечени и в пропагандна война и разпространяват съобщения и видеоклипове с овладяване на вражески позиции или сваляне на вражески единици, а понякога и с атаки на противника срещу цивилни обекти.

Азербайджанският съюзник Турция вчера обвини Франция, където живеят стотици хиляди хора от арменски произход, че със солидарността си към Армения подкрепя окупацията на една пета от Азербайджан. Коментарът на външния министър Мевлют Чавушоглу бе в същото интервю, с което той даде сигнал, че Турция е готова за военна намеса в Нагорни Карабах, ако Азербайджан я поиска.

По време на посещение в Латвия президентът Еманюел Макрон отвърна, че "подобни на война послания" от Анкара с изключително обезпокоителни за Париж, защото те премахват всякакви задръжни на Азербайджан напълно да си върне контрола върху Нагорни Карабах. "Няма да приемем това," каза той.

Едно условие

Сред големите тревоги в глобален план, след като световното внимание бе привлечено от позабравен конфликт, са потенциално прекъсване на доставките на петрол и газ, за които Южен Кавказ е важен, и въвличането в конфликта на регионалните сили - азербайджанския съюзник Турция и по-близката до Армения (но все пак с добри връзки и с Азербайджан) Русия.

Москва, която няколко пъти призовава за мир и чийто президент Владимир Путин обсъди ситуацията с Макрон, предложи днес да бъде домакин на мирни преговори. Външният министър Сергей Лавров каза, че е разговарял по въпроса с правителствата на Азербайджан и Армения.

Президентът Илхам Алиев същевременно откава всякакви преговори, ако не бъде изпълнено единственото условие: пълно изтегляне на арменските сили от азербайджанска земя. Армения отговаря, че възприема конфликта като война срещу себе си и трябва да се защитава, включително срещу влезлите в него външни участници (Турция). Няма официално потвърждение, че Анкара предоставя оръжия или въоръжени сили на Баку, но "Ройтерс" и арабската секция на Би Би Си са разговаряли със сирийски бойци, които твърдят, че са изпратени от Турция.

"Неоспорими факти"

Тезата за участие на военни от Анкара се застъпи тази сутрин и от арменския посланик в София Армен Едигарян, по чиито думи на страната на Азербайджан в момента се сражават и "джихадисти и терористи". Баку твърдо отрича подобни тези, свързвани най-вече с информацията за сирийски бойци, изпратени от Турция (тя също не е била официално потвърждавана, макар Русия да обяви снощи, че има достатъчно доказателства).

Посланици на двете страни и общности, свързани с Ереван и Баку, продължават да реагират на ставащото в Нагорни Карабах. В студиото на Би Ти Ви Едигарян каза, че "неоспоримите факти" сочат, че случващото се е продукт на въоръжена агресия на Азербайджан и подготовката за нея е започнала много преди сраженията. "Изпълнена с омраза реч" на президента Илхам Алиев пред ООН на 23 септември е пример за това, каза още Едигарян (двете държави често разменят гневни реплики в спора си).

Вчера азербайджанският посланик Наргиз Гурбанова поиска в същото студио международната общност да окаже натиск над Армения, а до "Дневник" изпрати документ с остра позиция заради коментар на зам.-председател на партия от управляващата коалиция в България.

Дневник