Европейският парламент критикува остро България в чернова на резолюция, която ще бъде гласувана в една от комисиите му днес.

В нея се изразява твърда подкрепа за протестиращите в последните три месеца и изрично се споменават конкретни случаи на натиск върху демонстрантите и на възпрепятстване на работата на журналистите - от проверките, направени на веригата магазини за детски играчки "Хиполенд", до ограниченията на движението на репортери в новата сграда на парламента.

"Европейският парламент изразява недвусмислената си подкрепа за българския народ в оправданите му искания и стремежи за справедливост, прозрачност, отчетност и демокрация;

- е на твърдото мнение, че мирните демонстрации са основно право във всяка демократична държава, и подкрепя правото на хората на мирен протест;

- осъжда всяка форма на насилие срещу мирните демонстрации; подчертава, че свободата на изразяване и свободата на информация трябва да бъдат уважавани винаги;

- подчертава, че употребата на насилие и непропорционална сила е неприемлива; изразява особен ужас от обвиненията в употреба на сила срещу жени и деца, включително деца с увреждания;

- изразява тревога от незаконните и прекалени проверки на частни бизнеси, публично изразили подкрепа за протестите;

- осъжда насилствената и непропорционална намеса на полицията по време на протестите през юли, август и септември 2020 г.".

Това е част от черновата на резолюция за върховенството на закона в България, която ще бъде гласувана днес в Комисията по граждански свободи (LIBE) в Европарламента. Докладчик по нея е председателят на комисията - испанецът от Прогресивния алианс на социалистите и демократите Хуан Фернандо Лопес Агилар. Комисията има 67 членове, от които 18 са членове на Европейската народна партия (ЕНП), в чието семейство е българската ГЕРБ.

Това е "резолюция по актуален въпрос", дебатът по която ще се проведе в пленарната зала на 5 октомври. Той идва след две други обсъждания на България - първото в подкомисия на Комисията по граждански свободи LIBE, а другото - в пълния ѝ състав и в присъствието на еврокомисаря за ценностите и прозрачността Вера Йоурова. А вчера при представянето на първия Доклад за върховенството на закона в ЕС еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс съобщи, че частта за България ще бъде обсъждана в Съвета на ЕС през ноември заедно с още четири други държави - Белгия, Дания, Естония и Чехия.

В черновата се отбелязва още, че парламентът следи предложението за създаване на Велико народно събрание и нова конституция. "Всяка конституционна реформа трябва да бъде обект на цялостен и включващ дебат и да се основава на консултации с всички засегнати страни, особено гражданското общество, и да бъде одобрена с най-широкия възможен консенсус."

Спомената е и практиката на управляващото мнозинство да прекарва бързо закони през парламента без необходимите дебати, както и фактът, че публичното доверие в институцията е изключително ниско. ЕП също така изразява "съжаление" за ограниченията на движението на журналисти в новата сграда на Народното събрание.

Съдебната система, корупцията, евромониторинга

Резолюцията посочва още "системите проблеми" в правосъдието, посочвани неведнъж от множество европейски институции, особено по отношение на Висшия съдебен съвет и безотчетността на главния прокурор.

Припомня се липсата на разследвания с видими резултати на корупция по високите етажи и се споменават изрично скандалите, придобили известност като "Апартментгейт", скандалите с "къщите за гости", "Танкергейт", имотът на Ахмед Доган в "Росенец", скандалът с банката за развитие. Също така резолюцията отбелязва, че съобщенията за злоупотреба с еврофондове се увеличават и трябва да бъдат цялостно разследвани, а има и обвинения за корупция, свързани директно с премиера.

"Комисията индикира, че все още няма да прекрати Механизма за сътрудничество и проверка за България", пише още в текста. ЕП призовава комисията да използва CVM като напълно функциониращ механизъм, но и да прилага другите си правомощия, включително наказателните процедури, новата рамка за върховенство на закона и правилата за бюджета, когато бъдат създадени. Темата за това да се спират ли еврофондовете на държави, нарушаващи върховенството на закона, се обсъжда все по-активно в ЕС - тепърва обаче трябва да бъдат създадени правила за това, макар да има политически консенсус, че такива наказания ще могат да се прилагат в идния седемгодишен бюджетeн период.

Дневник