Правителството отговаря на исканията на протестиращите за промяна с проект за нова Конституция. Макар че промените трябва да се разгледат малко преди изтичането на мандата на кабинета, това не поражда опасения за легитимността на процедурата. За правителството на ГЕРБ свободата на словото е върховна ценност и знак за силно демократично общество като чрез него и медиите, и гражданите, могат да контролират действията на управляващите.

Правителството по никакъв начин не ограничава свободата на словото, дори напротив - критиките са коректив при вземането на решения.

Това са само част от тезите, в които ресорният за съдебната реформа вицепремиер Екатерина Захариева и настоящият министър на правосъдието Десислава Ахладова (тогава все още заместник на Данаил Кирилов - бел. ред.) са се опитали са защитят пред евродепутати с писмени отговори на серия от въпроси, свързани с борбата с корупцията, върховенството на закона и свободата на словото в България.

Оценката на Европейската комисия за медийната свобода (според ГЕРБ и премиера Борисов тя е "обективна и позитивна") е различна от тази на правителството. В разпространеният в сряда първи Доклад за върховенството на закона в главата за България се казва, че според Мониторинга на медийния плурализъм (проект, финансиран от 2013 г. насам от еврокомисията, за да оценява рисковете за медиите в ЕС и страните - кандидатки за членство) няма регулаторни стандартни за справедливо и прозрачно разпределение на държавната реклама и тя играе особено силна роля на местно ниво.

Политическият климат не е благосклонен към независимите медии и мнозина собственици предпочитат да са близки с правителството, за да не бъдат маргинализирани, пише още в доклада: "Националните и местните медии във всички сфери са обект на систематичен политически контрол и мнозинство от водещите вестници в страната имат благосклонна към правителството редакционна политика". Много журналисти описват политическата намеса в медиите като "честа" и "широко разпространена".

Захариева и Ахладова казват още, че България е твърдо решена да се съобрази с препоръките на Венецианската комисия както за промените в Конституцията, така и за изпълнението на решението на съда в Страсбург от преди 11 г. по делото "Колеви срещу България", по което се изисква въвеждане на ефективен механизъм за независимо разследване на главния прокурор.

Въпросникът бе изпратен от Групата за наблюдение по въпросите на демокрацията, върховенството на закона и мониторинга на основните права (DRFMG), която на 28 август събираше на закрито заседание информация какво се случва в България. Тя е част от Комисията по граждански свободи (LIBE) в Европейския парламент, където на 10 септември имаше специално заседание, посветено на върховенството на закона и свободата на медиите в България. Снощи LIBE одобри много критична за властите резолюция, подкрепяща протестите в България. Очевидно писмата от София не са повлияли на оценката на подкрепилите я евродепутати.

Впечатление прави, че отговорите на въпросите на изпълнителната власт не са изпратени върху бланка на никоя българска институция, нямат дата, на която са съставени, не са подписани от никого и не е ясно кой ги изпраща. В отговорите обаче се откроява, че правителството упорито защитава и пред евродепутатите убеждението, че в България борбата с корупцията продължава, няма проблеми със свободата на словото, а промяната в Конституцията сега е наложителна.

Орязваме правомощията на президента, за да гарантираме независимост на съдебната власт

Един от въпросите на евродепутатите е свързан с предвиденото в проекта за нова Конституция ограничаване на правомощията на президента. В момента по Конституция той формално назначава "тримата големи" в съдебната власт - главният прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, като подписва указ и с обнародването му в "Държавен вестник" приключва процедурата по избор, водена във Висшия съдебен съвет.

"В новия проект на Конституция предлагате значителни ограничения на правомощията на президента на републиката, особено когато става въпрос за назначения в съдебната власт. Ролята на президента в този процес никога не е била предмет на препоръки или анализи под оценките на съдебната власт от Европейската комисия в рамките на препоръките на доклада по механизма за сътрудничество и проверка или на Венецианската комисия. Каква беше целта да предложи промени в ролята му?", поставят въпрос евродепутатите.

В отговора си Захариева обяснява, че целта на промените по отношение на съдебната власт е да се гарантира нейната пълна независимост. "През годините независимостта на съдебната власт е била обект на конституционни и законодателни изменения, дискусии, значителни обществени дебати. Именно това имат за цел да гарантират измененият", посочва Захариева.

Тя цитира позиция на Венецианската комисия, в която се посочва, че младите демокрации, в които процедурите нямат дългогодишна традиция, трябва да имат конституционни и законови разпоредби, гарантиращи безпристрастността на властите при избора на съдии. Според нея, предоставянето на възможност съдебната власт сама да взема решения по всички свои въпроси независимо и без външна намеса, е гаранция в тази посока.

"Протестите в страната показаха, че много хора желаят промяна, която е дълбока по своята същност и търси отговори на въпроси, залегнали именно в Конституцията. Идеята за свикване на Велико народно събрание върви в тази посока - това не е някакво отделено искане на правителството, но това е начин да се отговори на исканията на хората", уверява Екатерина Захариева.

Тя посочва, че с новата Конституция веднъж завинаги ще бъдат решени въпросите, свързани с независимостта на съдебната власт, намаляването на броя на народните представители и много други въпроси.

Любопитен факт е, че без да има конкретен въпрос, вицепремиерът уверява, че няма опасност от нелегитимност на процедурата по разглеждане на проекта за нова Конституция, макар че попада в последните месеци от мандата на настоящия кабинет.
"Възможно най-ранният краен срок за разглеждане на проекта за нов основен закон, в който правителството изрази решимостта си да се впише, е 2 ноември 2020 г. и той попада в мандата на настоящия законодателен орган. В този смисъл фактът, че процедурата се проведе относително скоро преди датата на прекратяване на правомощията на сегашното Народно събрание (края на март 2021 г.), не поражда опасения относно неговата легитимност и демократичност, доколкото е в рамките на срокове, определени от Конституцията. Допълнителен аргумент в тази посока е фактът, че проектът за нова Конституция е публикуван на уебсайта на Народното събрание, където всеки може да се запознае с него и да изрази мнението си по проекта", аргументира се Захариева.

Евродепутатите са поискали и да знаят защо в проекта за нова Конституция се дава възможност съдебната власт и прокуратурата да имат законодателна инициатива, но Захариева припомня, че това предложение е отпаднало от варианта, внесен в Народното събрание. В действителност предложението съществуваше в проекта, представен от ГЕРБ преди внасянето му, но бе подложено на остри критики и в последствие отпадна.

Оценка на въздействието не е правена, обяснява вицепремиерът и посочва, че според действащото законодателство от 2016 г. предложените изменения в Конституцията не са предмет на оценка на въздействието.

Обещания и гаранции, че борбата с корупцията ще продължи

Вицепремиерът Екатерина Захариева твърди пред евродепутатите, че борбата с корупцията винаги е била на дневен ред и правителството продължава работата си в това отношение. Тя припомня създаването на Антикорупционната комисия КПКОНПИ, оглавявана в момента от бившия главен прокурор Сотир Цацаров.

"България продължава да се ангажира с подобряването на своята регулаторна рамка и постигането на постоянни и необратими резултати. Предстои приемането на нова стратегия за борба с корупцията за периода 2021-2027 г. и ще се проведе след обществено обсъждане. Работна група, състояща се от представители на изпълнителната и съдебната власт заедно с независими органи и представители на неправителствения сектор извършва анализ на изпълнението на настоящата стратегия и разработва проекта на новата стратегия", посочват от изпълнителната власт.

С подобни общи положения се обяснява пред евродепутатите напредъкът на страната в борбата с корупцията - без да се посочват примери за конкретни разследвания и влезли в сила присъди по обвинения за корупция, а само и единствено с описание на действащото законодателство.

По въпроса за отговорността на главния прокурор и дали България ще изпълни препоръките на Венецианската комисия, както и задължителното решение на съда в Страсбург по делото "Колеви срещу България", вицепремиерът припомня, че през декември 2019 г. Министерския съвет прие промени в Наказателно-процесуалния кодекс, но е все още не са внесени в парламента, защото се изчакваше решение на Конституционния съд.

"България има твърдото намерение да се съобрази с решението "Колеви", уверяват Захариева и Филипова и посочват, че сътрудничеството между българските власти и Съвета на Европа винаги е било от полза за усилията за реформа на институциите така, че да съответстват на международните демократични стандарти.

За правителството свободата на словото е върховна ценност

"За нас свободата на словото е върховна ценност и знак за силно демократично общество. Освен това, чрез свободата на словото не само медиите, но и гражданите могат да упражняват контрол върху действията на управляващите. Правителството по никакъв начин не ограничава свободата на словото. Напротив, критиките служат като коректив при вземането на решения". С тази обща формулировка вицепремиерът отговаря на евродепутатите, които изразяват опасенията си от състоянието на медиите в България и фактът, че България е на 111-то място по свобода на словото.

В опит да отговорят на притеснителните констатации и въпросите за свободата на словото от изпълнителната власт припомнят някои формалности и процедури - че задължително трябва да се подават декларации за собственост на медиите в Министерството на културата, което поддържа публичен регистър на тази информация. Посочва се и че от тази година разпространението на печатни издания е прехвърлено на "Български пощи", но не се посочва, че веднага след това потърсиха частна компания да извършва тази дейност.

На притесненията за концентрация на собственост в медиите представителите на българското правителство уверяват, че собствеността е напълно прозрачна - в декларациите се заявява кой е действителният собственик, дали заема публична длъжност, какво е финансирането, получено през предходната календарна година, неговия размер и основания за това, включително се изискват и данни за лицата, финансиращи медии.

Съветът за електронни медии пък прилага разпоредби за по-голяма прозрачност по отношение на действителната собственост върху медиите и от началото на 2020 г. и публикува линк към Търговския регистър, с информация за доставчиците на медийни услуги. Това, уверяват българските власти, дава на потребителя друг метод за достъп до информация за собствеността на медиите.

Дневник