Малката стратегическа територия в Тихия океан Нова Каледония, която е под френски суверенитет от 19-и век, днес гласува на референдум дали да стане независима за втори път в последните две години.

Архипелагът с население 270 000 жители, който е френски от 1853 г., притежава богати запаси от никел и е една от последните крепости на европейския суверенитет в района.

Зададеният на избирателите въпрос в неделя е прост: "Искате ли Нова Каледония да получи пълен суверенитет и да стане независима?" На 4 ноември 2018 г. на първия такъв референдум поддръжниците на оставането на Нова Каледония под френска власт спечелиха с 56.7 процента от гласовете.

Разликата в гласовете, по-ниска от предвиденото, при висока активност (80,63 процента) обаче беше същинска изненада и вдъхна надежда на сепаратистите, докато лоялистите, макар и победители, останаха с усещането за полупровал.

След смъртоносните сблъсъци между "калдошите" от европейски произход и сепаратистките канаки, достигнали пик с кървавото вземане на заложници в пещерата Увеа през 1988 г., Нова Каледония започна договорен и постепенен процес на деколонизация, който е безпрецедентен във френската история.

Не са извършени допитвания за този референдум и наблюдателите смятат, че е слабо вероятно отговорът "да" да спечели, но очакват разликата между двата лагера да се стопи още повече.

"За мен ще е изненада отговорът "да" да спечели", каза докторът по геополитика Пиер-Кристоф Панц.
"Има още места, където да се потърсят въздържали се" (33 000 на първия референдум), добави обаче той, особено в райони, които са силно положително настроени към сепаратистите.

Вотът в неделя ще се състои без ограничителни мерки в една от малкото френски територии без Ковид-19. Санитарната ситуация може да е успокояваща, но пък политическият климат е наелектризиран.

"Преди две години имаше консенсус по всички теми, днес политическата атмосфера е отровна, вече няма никакъв диалог", каза със съжаление депутатът лоялист Филип Дюноайе.

"Политическата обстановка се е втвърдила. Вижда се форма на радикализация между двата лагера, диалогът е прекъснат", съгласи се Пиер-Кристоф Панц.

Възможен трети вот

Седмиците преди вота бяха белязани от различни спорове, например за дефинирането кой има право на глас, датата на референдума или разрешеното от държавата използване на френското знаме в официалната кампания.

Използването на френския трикольор в предизборни клипове в допуснато изключение за нарушаване на избирателния кодекс подразни сепаратистите от "Канакски социалистически фронт за национално освобождение", които смятат, че френската държава е заела страната на лоялистите.

Лоялистите пък протестират срещу нови критерии, които ограничават броя на хората с право на глас. Ако отговорът "да" спечели, архипелагът ще стане суверенна държава, на която след преходен период Франция ще прехвърли правомощията в области като сигурността, правосъдието, националната валута и т.н. и която ще има собствено гражданство. Финансовите преводи от френската държава (1.5 милиард евро годишно) ще отпаднат.

Сепаратистите обаче уверяват, че подкрепата за независимостта не е гласуване против Франция. Те се опитват да внесат успокоение след възникналите въпроси за бъдещата валута, гражданството или частната собственост в случай на независимост. "Страната е достатъчно зряла, за да се грижи изцяло за себе си", каза Шарл Уашетин, говорител на просепаратистката партия Палика.

Лоялисткият фронт, съставен от шест по-скоро десни партии, набляга на осигуряваната от Франция защита и финансова подкрепа. "Не можем да живеем без парите на Франция", каза по местната телевизия ръководителят на предизборния щаб на тази коалиция.

Ако на 4 октомври спечели отговорът "не", все още може да се организира трети референдум до 2022 г.

БТА/Дневник