София и Скопие ще работят за решение до 10 ноември на историческите спорове, застанали помежду им и на пътя на македонската интеграция в ЕС. Същевременно и в Северна Македония разбират, че е време за изкореняване на "рецидивите" от Студената война в отношенията между двете държави.

Това бяха посланията от посещението на македонския външен министър Буяр Османи в София. По своя инициатива той се срещна както с премиера Бойко Борисов, така и с колегата си Екатерина Захариева месец преди двете страни да съпредседателстват важна среща за Западните Балкани и два месеца преди планираната от Берлин (като председател на Съвета на ЕС) Първа междуправителствена конференция със Северна Македония - същинското начало на преговорите с ЕС.

България обаче даде сигнал, че има условия за решение на историческите спорове и зачитане на Договора за добросъседство от 2017 г. по въпроси като претенциите за "македонско малцинство" (каквито не са отправяни официално, но които се появяват през базирани в страната организации), както и официална позиция за уточнения при употреба на термина "македонски език". Това стана чрез позиция, приета година и половина след договора.

На теория допирните точки в тълкуването на историята трябва да се намерят през историческата комисия, която отново започва работа на 15 или 16 октомври и според Османи чиито действия ще са "лакмус тест на отношенията". Не е известно обаче какви отстъпки могат да се направят в нея за месец, след като голяма част от оставащите за нея въпроси не бяха решение в последните три години въпреки постигнатия напредък.

"Има договори и политическа воля", но няма време

Не е известно да има и идеи какви отстъпки могат да се правят от двете страни, макар премиерът Зоран Заев да даде сигнал, че за него разговорът по нея е единствено "политически". Не отговори и самият Османи, на когото "Дневник" зададе въпроса по време на пресконференцията му със Захариева.

След като каза, че "има договори и политическа воля", но на въпроса какво може да ускори намирането на решение по теми като революционера Гоце Делчев и други спорове за седмица при липса на напредък над три години нямаше конкретно обяснение. Външният министър същевременно изтъкна, че за 9 срещи са решени въпроси, придаващи динамика на работата, постигнат е относителен консенсус за някои исторически епохи.

По думите му комисията е готова и с дневния си ред, и с темите, които ще обсъжда. Османи също така призова за скъсване с "редицивите от миналото, в които има приемственост още от времето на Студената война". "Това (отношението, което се насърчава между двете страни - бел. ред.) не е реално, не живеем в обстановката, в която тези рецидиви са създадени."

Османи няколко пъти повтори за съществуването на проблема. "Всички имаме сериозно задължение към себе си и изминалите поколения - не можем заради политически популизъм да се сблъскаме с тези рецидиви", каза той. По думите му в следващите месеци България и Северна Македония имат "ангажимент да градят заедно" и да се използва възможността на германското европредседателство.

Грешки, повтаряни "години наред"

Захариева от своя страна заяви, че "България винаги е подкрепяла Северна Македония" по пътя ѝ. "Знаем, че всяка новина е новина за три дни, но именно България беше държавата, поставила европейската перспектива за Западните Балкани и никой няма да оспори, че това дава резултат." Според нея София и Скопие трябва да се върнат "към изпълнението на това, което договорихме през 2017 г. и което отвори пътя към НАТО и решението за ЕС".

Министърът каза, че България се е показала като добър съсед и приятел и не иска да създава "неприятни чувства". "Важно е съседите ни да бъдат съюзници по пътя към демократичното развитие и членове на ЕС."

Тя изрази и желание да "наваксаме липсата на работа" в комисията. "Имаше конструктивен диалог в началото, но мисля, че ние днес трябва да им създадем среда за работа." "Повтаряме грешките си години наред", каза и Екатерина Захариева. Тя определи като "неуместни" внушенията, че България работи срещу европейската интеграция на Северна Македония.

Дневник