България ще предложи инициативата "Три морета" да се заеме с още един приоритет - образователната и научна свързаност, наред с вече утвърдените посоки на сътрудничество - енергетиката, транспортната и дигитална свързаност. Това обяви президентът Румен Радев в Естония, където днес ще участва в среща на върха на държавите от "Три морета" и ще поеме председателството на инициативата от България от следващата година.

"Считам, че инициативата би спечелила от едно концептуално разширяване и включване на образователната и научна свързаност като приоритет, защото не можем да мислим само в перспектива на полагане на тръби и на асфалт. Не само това е бъдещето. Да, инфраструктурата е важна, но ако искаме да имаме икономика на бъдещето, ние трябва да вложим в научна и образователна свързаност, в изграждане на капацитет и свързаност между наши млади научни екипи, организации, университети", заяви държавният глава. Идеята е младите хора от страните-членки да търсят общо бъдеще на база на общи научни проекти.

Според Радев инфраструктурата трябва да е средство за постигане на голямата цел - траен икономически растеж и сходен жизнен стандарт с развитите европейски страни, "базирано на зелен преход към дигитална икономика, а това не става само с асфалт и тръби".

Какво финансира "Три морета"

Инициативата "Три морета", която бе създадена преди пет години, обединява 12 европейски държави, разположени между Адриатическо, Балтийско и Черно море. Целта е чрез съвместни проекти да се насърчи сътрудничеството за инфраструктурна, дигитална и енергийна свързаност, за постигане на устойчивост и икономически растеж. Към момента българските институции са предложили четири проекта за финансиране от инициативата - възстановяване на проектните параметри на ж.п. линия Русе-Варна, изграждане на тунел под прохода "Петрохан", разширяване на газовото хранилище в с. Чирен и изграждане на магистрала "Черно море".

В инвестиционния фонд на "Три морета" Полша има по-сериозен принос - 500 млн. евро, а за България и другите страни минимумът е 20 млн. евро. Българският държавен глава обяви, че САЩ се ангажирали да инвестират 1 млрд. долара при положение, че всички страни дадат принос към общия инвестиционен фонд. Според него това е критично малко на фона на всички проекти за инфраструктурно развитие, но тепърва ще се търсят средства.

България иска да не е в периферията

Друг приоритет, който Румен Радев обяви, че ще предложи, е разширяването на географския обхват на инициативата към Гърция и Кипър. Така по думите му се дава по-добро положение на България, защото ние нямаме интерес да оставаме в периферията, а инфраструктурните, енергийни и дигитални трасета да свършват на нашата граница.

"Затова Гърция и Кипър са естествено продължение на тази инициатива, предвид на това, което минава по границата между България и Гърция; предвид на сериозните залежи на газ, с които може да се включи Кипър. Аз вече имах разговори в последно време с лидерите на тези страни и те с готовност биха откликнали на една такава покана, която смятам да отправя към тях", обяви президентът.

По повод критиките, че САЩ използват инициативата, за да засилят влиянието си в Европа, Радев коментира: "А вие какво лошо виждате в това да имаме магистрала "Черно море", да имаме по-бързо магистрала "Виа Карпатиа", която всъщност минава от Видин долу до гръцката граница; да стане и със средства отвън да стане тунелът под "Петрохан"? Всички имаме изгода да има реална диверсификация, да можем да избираме за доставчици на енергоносители по възможно най-добри цени".

На влизане на срещата на върха президентът на Естония, която в момента председателства инициативата - Керсти Калюлайд, обяви, че страните трябва да се фокусират върху т.нар. умна свързаност чрез технологии, за да са сигурни, че и транспортните, и енергийните връзки между тях работят добре. Държавният глава на Полша Анджей Дуда не даде изявление за медиите.

Дневник