До края на октомври правителството ще оповести какви суми и за какво ще иска от еврофондовете за възстановяване на икономиката след пандемията от коронавируса. Това се разбира от отговор на правителствената информационна служба на въпроси на "Дневник".

Става въпрос за Инструмента за възстановяване и устойчивост, който е част от възстановителния пакет Next Generation EU. Еврокомисията бе препоръчала на държавите-членки да започнат от 15 октомври да ѝ изпращат плановете си, за да ги обсъдят и да получат помощ при официалното кандидатстване до 30 април догодина.

"Датата 15 октомври т.г. е посочена като начална за предварителните консултации на текста с ЕК", утоняват от пресслужбата. "Проектът на регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост предвижда датата 30 април 2021 г. като краен срок за официално подаване на националния план за възстановяване и устойчивост пред ЕК."

  • "Държавите членки могат официално да представят за оценка плановете си за възстановяване и устойчивост от момента, в който механизмът е влязъл в сила.Крайният срок за представяне на плановете е 30 април 2021 г. Комисията обаче насърчава държавите членки да представят своите предварителни проектопланове от 15 октомври 2020 г. Държавите членки могат да финализират своите планове, след като първоначално са представили проектите на Комисията. Комисията вече има пълна готовност да си сътрудничи с държавите членки при изготвянето на техните планове", потвърждава и съобщение на Еврокомисията.


Какво се знае за българския план досега

От правителствената информационна служба обясниха за "Дневник", че първият вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост ще бъде публикуван за обществено обсъждане, като засега се предвижда това да стане в седмицата 26 - 30 октомври. Утре Министерстерският съвет би трябвало да приеме решение за механизма за координация на процеса.

"В допълнение, с цел осигуряване на публичност и видимост на подготовката и изпълнението на мерките по плана се подготвя онлайн платформа, която ще предоставя информация в реално време относно работата по плана", казват още от пресслужбата.

"Провежданите консултации с ЕК от страна на държавите членки до момента са с предимно неформален характер. Дори да има изпратени текстове, те са по линия на неофициалните консултации. България на два пъти също е провела такива с представители на звена в ЕК, като в предварителен порядък са дискутирани обхватът на плана и приоритетите, както и допустимостта на предвидените разходи."

"Обръщаме внимание, че все още няма одобрен регламент на ниво ЕС. На 6 октомври е постигнато съгласие по предложението между министрите на финансите и икономиката на държавите-членки на ЕС и предстоят триалози с Европейския парламент."

"Към момента тече свиване на рамката от проектни предложения. Защото, ако достъпът до финансиране е в размер примерно на малко повече от 12 млрд. лв., 60-те проекта, които сме събрали до момента, са на обща стойност над 20 млрд. лв. и трябва да бъдат избрани, селектирани най-качествените от тях, с най-висока добавена стойност."

Томислав Дончев,

вицепремиер, пред Народното събрание на 18 септември 2020

Действително, целият възстановителен пакет все още не е одобрен официално в европейските институции. Той се превърна в "заложник" на преговорите между Европарламента и Съвета на ЕС за многогодишната финансова рамка (МФР). Макар Next Generation EU да бе одобрен и от двете институции, Съветът задържа финализирането на процедурата с обяснението, че МФР също трябва да бъде одобрена, преди фондът да започне да работи, и обвинява за бавенето Европарламента. Евродепутатите не са съгласни и посочват, че вече са дали одобрението си за възстановителния план. Комисията очаква, че законодателството ще влезе в сила на 1 януари 2021 г.

Как ще работи Механизмът за възстановяване и устойчивост

Той е част от NextGeneration EU - извънредния временен инструмент за възстановяване с цел да се подпомогне отстраняването на непосредствените икономически и социални щети, причинени от пандемията от коронавирус, обясняват от Еврокомисията.

Европейският съвет постигна съгласие за пакет от 672.5 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездна финансова подкрепа за подпомагане на изпълнението на инвестициите и реформите. В рамките на механизма на държавите членки ще бъдат предоставени безвъзмездни средства на обща стойност 312.5 милиарда евро, а останалите 360 милиарда евро ще бъдат предоставени под формата на заеми.

За 70 % от общо 312.5 милиарда евро, налични под формата на безвъзмездни средства, коефициентът за разпределение ще вземе предвид населението на държавата членка, реципрочната стойност на нейния БВП на глава от населението и средното равнище на безработица през последните 5 години (2015-2019 г.), винаги в сравнение със средното за ЕС равнище. За останалите 30 % показателят за безработицата за периода 2015-2019 г. ще бъде заменен във формулата с наблюдаваната загуба на реален БВП през 2020 г. и наблюдаваната кумулативна загуба на реален БВП за периода 2020-2021 г.

Държавите членки могат също така да поискат заем по механизма. Максималният размер на заемите за всяка държава членка няма да надвишава 6.8 % от нейния брутен национален доход. При наличието на средства е възможно обаче тази стойност да бъде увеличена при изключителни обстоятелства.

Как трябва да изглеждат плановете

Плановете следва да включват мерки, предназначени за преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени държавите членки по отношение на екологичния и цифровия преход.

Комисията ще оценява плановете за възстановяване и устойчивост въз основа на прозрачни критерии. Дали:

- допринасят за ефективното преодоляване на предизвикателствата, набелязани в съответните специфични за всяка държава препоръки (от Европейския семестър);

- съдържат мерки, които ефективно допринасят за екологичния и цифровия преход,

- укрепват потенциала за растеж, създаването на работни места и икономическата и социалната устойчивост на държавата членка.

По предложение на Комисията Съветът на ЕС ще одобри нейната оценка на плановете чрез решение за изпълнение. Комисията енергично насърчава държавите членки да включат в плановете си за възстановяване и устойчивост инвестиции и реформи в следните области:

- Ускоряване - приоритетен подход към ориентираните към бъдещето чисти технологии и ускоряване на разработването и използването на възобновяеми енергийни източници.

- Саниране - подобряване на енергийната ефективност на обществените и частните сгради.

- Зареждане и презареждане - насърчаване на ориентирани към бъдещето чисти технологии, за да се ускори използването на устойчив, достъпен и интелигентен транспорт, на станции за зареждане и презареждане и разширяване на обществения транспорт.

- Свързване - скорошно въвеждане на бързи широколентови услуги за всички региони и домакинства, включително влакнестооптични и 5G мрежи.

- Модернизиране - цифровизацията на публичната администрация и на услугите, включително на съдебната система и здравеопазването.

- Разрастване - увеличаването на капацитета на европейските промишлени данни в облак и разработването на най-мощните, авангардни и устойчиви процесори.

- Преквалификация и повишаване на квалификацията - адаптирането на образователните системи, за да подкрепят цифровите умения, образованието и професионалното обучение за всички възрасти.

Дневник