Москва и Анкара подписаха споразумение за създаване на общ център за наблюдение на примирието в Нагорни Карабах.

Това бе обявено от турския президент Реджеп Тайип Ердоган ден след като руският му колега Владимир Путин подписа с лидерите на Азербайджан и Армения документ, слагащ край на новата ескалация в 26-годишния конфликт.

Ердоган коментира темата пред депутати от управляващата Партия на справедливостта и развитието. Това стана, след като Русия обяви изпращането на 1960 миротворци в доминирания от етнически арменци анклав в Азербайджан, обявил независимост преди почти 30 години. Свалянето на оръжията се наложи след значими военни победи на Баку, направили цялостното овладяване на Нагорни Карабах от азербайджанската армия въпрос на дни или седмици - тя стигна на километри от столицата Степанакерт.

В Азербайджан свалянето на оръжията предизвика известно недоволство, тъй като се чуваха гласове за цялостно овладяване на Нагорни Карабах. В Армения обаче гневът бе много по-голям заради отстъпките, които прие страната. Тежко поражения за Ереван е и загубата на град Шуши/Шуша (на арменски и азерски), важен в културно и историческо отношение и за двата народа, през десетилетията напускан от арменци или азербайджанци заради напрежение.

Според Путин и лидерите на Азербайджан и Армения, президентът Илхам Алиев и премиерът Никол Пашинян, Турция също ще е ангажирана и съобщението на Ердоган не е изненада. "Турция ще бъде в района заедно с Русия, за да контролира споразумението за Нагорни Карабах. Съответният меморандум беше подписан тази сутрин," каза той. По думите му руско-турският център за примирието ще действа в "териториите на Азербайджан, освободени от окупацията".

"По този начин официално и практически ще бъде прекратена 28-годишната окупацията на азербайджански земи и в Карабах.

Реджеп Тайип Ердоган, президент на Турция

Въпроси

Не е известно в какъв вид ще е турското присъствие в Нагорни Карабах. Анкара открито подкрепя Баку, към нея през последния месец на обостряне имаше обвинения от експерти и в медийни публикации (както и от Ереван и Москва), че изпраща сирийски наемници да се сражават на страната на съюзника.

Ролята ѝ обаче не е описана в текста на споразумението, слагащо край на сраженията. Помолен за коментар, прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков увери, че Путин и Алиев не са обсъждали съвместни руско-турски миротворчески сили, въпреки че в разпространен от самия Алиев запис това се споменава. Между Москва и Анкара междувременно е имало разногласия коде трябва да е мониторинговият център - Турция е искала той да е на територията на Нагорни Карабах, но това се разминава с позицията на Русия.

Отделно Песков добави, че предстои да се уточнят функциите на миротворците, включително охраната на културни и религиозни обекти.

Едновременно с това подписаният около полунощ вчера документ не разяснява въпроси като бъдещия статут на Степанакерт, а и на самата непризната от никого Нагорно-Карабахска република, в останалите територии, които Азербайджан не отвоюва от ръцете на етнически арменски сили. Така не е известно дали описваното от Ердоган "прекратяване на окупацията" ще се случи, тъй като присъствието на етническите арменски власти в Нагорни Карабах няма да спре напълно. Нещо повече, ще бъде запазен сухопътният коридор (т.нар. Лачински коридор) между Степанакерт и територията на Република Армения.

В руски медии се появиха и други коментари - Кремъл публикува вчера след обяд официалния текст на споразумението, който се различаваше от разпространявания от арменската версия на контролираната от руската държава медия "Спутник" по няколко важни пункта:

- на Азербайджан ще бъдат предадени по-малко от първоначално обявените територии;
- Лачинският коридор остава под контрола на руските миротворци (където вече пристигнаха военни от Москва);
- изразът "връзка между Степанакерт и Армения" се заменя от "връзка между Нагорни Карабах и Армения";
- Армения се задължава да гарантира сигурността на транспорта между Азербайджан и Нахичеван - азербайджански ексклав, който арменска територия разделя от основната азербайджанска.

Хиляди протестират

Решението на Пашинян да бъде прекратена войната разгневи хиляди жители, които нахлуха в малките часове във вторник в парламента и президентството и нанесоха побой на председателя на парламента. Недоволството продължава и днес: "Ройтерс" и ТАСС пишат за хиляди скандиращи "Никол е предател" в Ереван, имайки предвид премиера. Тежките отстъпки сринаха още повече репутацията на дошлия на власт преди две години и половина бивш журналист с "нежна революция", който е в сложни отношения с Русия и чийто рейтинг бе тежко ударен както от съмнения за овладяване на институциите, така и от коронавирусната пандемия.

Вчера Пашинян обяви станалото за "голям провал и катастрофа" и пое пълна отговорност, но обяви, че няма да подава оставка. Днес той добави, че станалото е имало само една алтернатива - пълно овладяване на Степанакерт от Азербайджан. Днес началникът на генералния щаб на въоръжените сили на Армения генерал-полковник Оник Гаспарян каза, че премиерът е взел решението по негово предложение, "а също отчитайки резултатите от всестранна оценка на ситуацията".

Арестувани са демонстранти и опозиционни политици - сре тях някога подкрепилия Пашинян Гагик Царукян. Един от най-богатите арменци днес е опозиция на Пашинян с партията си "Процъфтяваща Армения".

РИА "Новости" пише, че в Ереван са задържани над 100 души още преди намалото на протеста. Демонстрацията се подкрепя от 17 опозиционни партии, и други по-късно, при сблъсъци с протестиращи, за които споразумението е капитулация. Член на ръководството на най-старата националистическа партия в Армения "Дашнакцутюн" обяви създаване на Комитет за националното спасение с искане премиерът да напусне властта.

Дневник