Десет дни след споразумението, с което Русия сложи край на сраженията в Нагорни Карабах, тя още не може да се договори с Турция как ще работят заедно военните на двете държави; Анкара не е страна по примирието, но Моска отчита нарастващата ѝ роля.

"Мониторинговият център" за примирието, обявен от двете сили, изглежда като част от миротворческа мисия за едната страна и като операция за контрол - за другата, а скоро и двете държави може да имат военни на азербайджанска територия.

Двете държави говорят на различни езици по въпроса, но вчера парламентът на Анкара подкрепи изпращането на военни в Азербайджан въпреки спорните моменти и предупрежденията, пряко отправяни от руския президент Владимир Путин. Турция открито подкрепя Азербайджан - предостави му въоръжение, дронове, обучение и (според световни издания) бойци от Сирия. Отношенията на Ереван и Анкара са обтегнати, границата е затворена. Турция е казвала, че изтеглянето на арменските сили населения предимно с етнически арменци Нагорни Карабах (което сега става съгласно сделката с Русия) може да подобри условията за диалог с Армения. В малката кавказка държава обаче премиерът Никол Пашинян говори за Турция като за извършител на "нов геноцид", опитващ да овладее Кавказ и други части на света.

Затова Путин смята, че макар "действително и Азербайджан, и Турция винаги да са говорили за възможности за участието на Турция в миротворчески операции," той все пак убедил турските партньори и "колегите в Азербайджан", че "не е нужно да се създават условия или предпоставки за разрушаване на договореностите". С други думи, според цитатите на "Интерфакс", Анкара и Баку не бива да провокират Ереван с турски военни на линията на съприкосновението. Такъв разговор, изглежда, се е състоял лично между Путин и Ердоган и турският държавен глава е поискал да изпрати миротворци в района на конфликта.

Русия изпраща 1960 миротворци в Нагорни Карабах и това е заложено в споразумението за прекратяване на огъня.

Разминаване

Преди няколко дни и руският външен министър Сергей Лавров заяви, че няма да има турски миротворци на територията на Нагорни Карабах, а турски "наблюдатели" ще участват в контрола на примирието в анклава, като центърът ще е извън Азербайджан. Обратно, турският му колега Мевлют Чавушоглу е споменавал руско-турска миротворческа мисия и Лавров не пропусна да отрече тази възможност.

Въпреки това държавната Анадолска агенция съобщи вчера: почти всики турски партии са подкрепили в парламента искането на правителството за "изпращане на войници за миротворческа мисия в Нагорни Карабах за една година" (около този консенсус впрочем се обедини и опозицията).

"Хюриет" говори за "мисия за мониторинг", а не за миротворци. Турски представители обаче неколкокатно изтъкнаха в последните дни, че Анкара ще изпрати сили по покана на Азербайджан (а не просто като част от руско-турската сделка); на азербайджанския президент Илхам Алиев впрочем бе и идеята за турско участие в мониторинга на примирието. Източник на руската служба на Би Би Си в администрацията на Алиев обяснява, че той настоял още в самото начало да бъде включена Турция.

За турската служба на Би Би Си азербайджански служител междувременноказва, че според Баку Анкара е трябвало да бъде включена тристранния договор и кавказката страна е работила за това, но съпротивата на Армения и Русия (която остава военен съюзник на Армения) е възпрепятствала това и е постигнат компромис подробностите за миротворческата работа да се уточнят по-късно.

Разминаването в термините не е техническа подробност - тя показва, че балансът на силите в Южен Кавказ се променя.

Дневник