"Босна помни" и "Единството побеждава разделението" заедно с националното знаме и това на Съединените щати бяха проектирани върху националната библиотека на Сараево.

Съвпадението между 25-ата годишнина от Дейтънското споразумение, положило основите на съременна Босна и Херцеговина в опит за изграждане на стабилна държава след войната, бе заредено със символика в момент, когато мнозина забелязват, че Босна и Херцеговина продължава да се опитва да се оттласне от опустошителния конфликт, пише "Евронюз". Фактор за равносметката бе и това, че избраният за президент Джо Байдън бе сред най-ярките поддръжници на свалянето на оръжейното ембарго, наложено на страните във войната с над 100 хил. жертви. Над 2 млн. души бяха принудени да напуснат домовете си.

Договореното в авиобаза в САЩ през ноември 1995 г. и подписано в Париж през декември споразумение след намесата на американските въоръжени сили и НАТО и днес се оспорва от онези, които смятат, че не е създало функционираща държава. То раздели Босна на две основни части (и един район с особен статут, Бръчко) - Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска. Силно децентрализираните единици (т. нар. ентитети), съответно първата с население бошняци и хървати, а втората със сърби, се управляват от национално правителство и ротационно президенство с членове на всяка група.

Дейтън остави в миналото жестокости като обсадата на Сараево от сръбски сили, продължила 22 месеца, или избиването на бошняци в Сребреница. Критици на действителността в страната обаче отбелязват периодично, че четвърт век след споразумението тя остава разделена по етнически признак и политиците се окопават в позициите на своята група, за да извлекат дивиденти, а зад това се прикриват опортюнизмът, липсата на отчетност и корупцията в страната.

"Дейтънското мирно споразумение създаде система за подялба на властта, която спря кръвопролитията, но не донесе демокрация. Това е най-големият му успех и най-големият му провал", казва за "Евронюз" Амила Карачич от Международния републикански институт в Босна и Херцеговина.

Така споразумението се оказа ефективно за осигуряване на мир, но не предостави дългосрочно решение на причините за войната и щетите, причинени от нея.

"Четвърт век по-късно политическата обстановка в Босна и Херцеговина все още е доминирана от националистическа реторика, която предоставя идеалното прикитие за корупционни скандали, липса на отчетност и опортюнизъм", продължава Карачич. Остава обаче оптимизмът - на местно ниво има някои истории на успех, които показват колко плуралистично е обществото в Босна и Херцеговина, и дават шанс човек да не стане "напълно циничен за демокрацията в страната", добавя тя.

Дневник