Пътната карта - изход от задънената улица на ветото?" Това заглавие бе сред водещите и най-четени материали тази сутрин в близкия до управляващите социалдемократи "Слободен печат".

Обзорът на възможностите и реакциите от уикенда от македонска и българска страна в изданието следва коментари на външния министър от коалиционния им партньор Буяр Османи, който вижда възможност за създаване на "допълнителни механизми... дори и във форма на пътна карта" за Договора за добросъседство с България, ако се установи, че договорът не буди доверие. А исканията на България да се признаят български корени на македонския език и македонския народ означава тъкмо това, каза той.

Пътна карта към договора, който според София не се изпълнява, е тъкмо едно от предлаганите от българските власти решения, чието добавяне в преговорната рамка за присъединяване на Северна Македония може да отвори пътя за първата междуправителствена конференция (същинско начало на преговорите с ЕС). За такъв инструмент говори в интервюто си за БГНЕС от миналата седмица премиерът Зоран Заев, а София определи думите му (макар да нямаше предвид само пътната карта) като "крачка в правилната посока".

Заев спомена пътната карта и в предишното си интервю за "Дойче веле" по-рано този месец, без да даде подробности какво ще съдържа тя. От ДУИ дадоха сигнали, че са "разменени документи" между София и Скопие, а премиерът каза, че предложението вече е направено, но Османи разглежда такова решение само като "възможност".

Също така според Османи става дума за двустранен ангажимент, а не за такъв, който може да се впише в преговорната рамка, тъй като другите в ЕС не са съгласни. Евентуален компромис между София и Скопие обаче би бил крачка напред в момент, когато се търси ново решение за начало на преговори до Съвета по общи въпроси на 8 декември. По думите на Османи работата по пътната карта все пак "би била част от процеса (на присъединяване) към ЕС".

Не е известно дали България би приела подобна стъпка като достатъчна гаранция за исканията си, нито как ще се удовлетворят другите две - гаранции за отказ от македонско малцинство и отказ от употреба на "македонски език" в преговорната рамка. Освен това дори пътната карта не се приема напълно в лагера на управляващите, където се чуват и призиви да няма отстъпки за македонското малцинство (въпреки че Скопие официално не е насърчавало твърденията, че то съществува). Премиерът Бойко Борисов също коментира темата за малцинствата в интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг", публикувано в събота, но разговорът е от началото на октомври.

Експерти от двете страни на границата са в редовни контакти в опит да намерят решение преди новия краен срок, за да може решение за междуправителствената конференция да е взето тази година, по време на германското председателство на Съвета на ЕС, поело ангажимент за пробив в евроинтеграцията на Западните Балкани.

Брюкселското издание на "Политико" пише, че посланиците в ЕС обсъждат днес проектозаключения, свързани с разширяването, но не и по "политически интересните случаи" - по темата Северна Македония очакват България да размисли за решението си "напълно да се самоизолира", казва неназован дипломат. Така намаляват възможностите за диалог по темата на ниво постоянни представители до 8 декември - другия вторник. Същевременно източник на "Дневник", запознат с хода на преговорите по темата, каза преди месец, че българската страна така или иначе води основния диалог по темата със Скопие и Брюксел от София.

Не само нападки

И през уикенда се чуваха нападки срещу Заев заради позицията, изразена в интервюто за БГНЕС, където нарече Третото българско царство "администратор", а не "окупатор" на Вардарска Македония през Втората световна война. Имаше обаче и повече помирителни гласове, както и защитници на премиера.

Сред тях отново бе бившият външен министър и съветник в преговорите с ЕС Денко Малески. "Заев има право, написа той в колонката си за изданието Plusinfo. Едната причина е, че България има потенциала да стане най-важен стратегически партньор на Балканите, другата - че макар да не е възможен отказ от най-новата история, защото това би било отказ от "себе си", за другото "трябва да сме готови да разговаряме и в светлината на новите факти да променим мисленето си. Ревизионизъм на историята, който почива на нови факти, нови открития и нови доказателства, е нужен на всяка демократична земя, която иска да живее с истината."

Лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДУИ) - най-голямата албанска партия и коалиционен партньор на Заев, от която е и външният министър Буяр Османи - защити премиера. Али Ахмети, който няма пост в правителството, каза, че Заев според него рискува политическата си кариера от най-добри намерения, и добави, че партията му ще се солидаризира с македонските съграждани; "нашите съдбини са били същите, окупаторите ни бяха същите, жертвите ни бяха общи". В отговор на журналистически въпрос на церемония за деня на албанското знаме той призова да се избягва капанът на емоциите и "фолклорното влияние".

Следващите часове обаче показаха, че Ахмети трудно ще говори от името на всички албанци или всички албански политици - позицията му не се ползва с подкрепата на целия етнически албански блок. Пред ТВ21 лидерът на Алианса на албанците, главният опонент на ДУИ, Зиядин Села обяви, че думите на България издават продължаващите ѝ териториални претенции към Северна Македония, въпреки че не се говори за това, а спорът за исторически личности е само на повърхността. Алиансът на Села в последно време втвърди тона към България, след като преди няколко години предложи при предстоящото преброяване да има и графа "българи".

"Напразно пишеш, че си македонец"

Интервюто засили враждебната към кабинета и към България реторика от лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, който свика протести след интервюто на Заев за БГНЕС. През почивните дни той, без да посочи никакви доказателства, обяви, че през почивните дни "ще се разпарчетоса (Северна) Македония" и се преговаря за бъдещето на идентичността ѝ. С опровержение реагираха както правителството, така и евродепутатът Андрей Ковачев, който каза, че "Мицкоски лъже и манипулира с всяка дума" по темата и че така "унищожава европейското бъдеще на македонските граждани".

Вътрешнополитическото напрежение в Северна Македония все пак бе последвано от изостряне на тона на Заев във "Фейсбук". "Аз съм македонец, който говори македонски език, признат в целия свят. (Министърът на отбраната на България Красимир) Каракачанов е българин, който говори български език, признат от целия свят. Но етническата и идентичностна разлика не е единствената между нас. По-важна и по-сериозна е разликата между светогледите ни", каза той в отговор на репликата на Каракачанов след интервюто за БГНЕС, че на българина винаги му идва акълът на следващия ден, "така е и с колегата Заев".

"Аз работя за доближаване на позициите за разликите и знам, че това е възможно само с размяна на идеи и мисли, а не чрез неподходящи послания."

Днес той написа още, че "македонският народ винаги е бил и ще бъде с поглед напред". "В ЕС ще влезем като македонци, които говорят македонски език", продължава днешното му съобщение. "Гледаме напред, към Европа, това е единственият път към по-доброто ни бъдеще. Изолацията оставяме в миналото."

Мицкоски отговори с думите: "(Заев) може още десетина пъти да напише, че е македонец, но напразно, след като характерът му не е такъв."

Дневник