България обвини Северна Македония, че политизира работата на смесената историческа и образователна комисия, създава пречки пред българския бизнес, оказва неофициален натиск за признаване на македонско малцинство и не работи достатъчно за изграждане на Коридор №8.

Това бе част от думите на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева на пресконференция след срещата си със специалния пратеник на Северна Македония по въпросите за България Владо Бучковски. Тези обвинения са отправяни и преди, но с повече внимание към историята, по-малко - към икономическото сътрудничество и рядко - с уточнението, че подкрепата за признаване на македонско малцинство е неофициална.

Скопие категорично отрича всякаква държавна подкрепа за признаване на малцинство, но властите в София виждат сигнал за обратното в резолюция на Европейския парламент от октомври, в която се говори за серията дела срещу България в Европейския съд по правата на човека за отказ от регистрация на сдружения, които отстояват тази кауза. В интервю за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" премиерът Бойко Борисов също намеси резолюцията.

"Признаваме, че доверието е нарушено"

На събитието, от което Бучковски си тръгна преди Захариева, без възможност да му бъдат задавани въпроси, гостът нарече разговорите "конструктивни" и акцентира върху възможността за решаване на конфликта с инструменти като "пътна карта" към договора, която да гарантира изпълнението му. "Признаваме, че доверието е нарушено," каза Бучковски, но приветства факта, че България оценява назначението му като опит да бъде преодоляно доверието. "Не можем да променим общата история," но можем да работим по инфраструктурата, общите проекти, по-доброто сътрудничество в образованието и науката за "сближаването на двата народа".

Захариева призова да се преусановят опитите да "се обяснява какво не може да бъде свършено" и да "направим заедно това, което остава". София говори за враждебност от страна на Скопие и неизпълнение на Договора за добросъседство и първият дипломат днес настоя, че не може да се създават проблеми на държава членка на съюза, в който Северна Македония иска да влезе.

Напрежението остава

Бучковски е на посещение в България днес и утре, седмица след като стана специален пратеник на Северна Македония за България с мандат една година. Той заяви вчера, че идва като приятел на България в опит да намери компромис между двете държави дни след като България фактически блокира отново началото на преговорите на югозападната си съседка с Европейския съюз. Заради неодобрението на предложената преговорна рамка темата отпадна от дневния ред на Съвета по общи въпроси, който се състоя вчера. Захариева отрече да става въпрос за "вето", тъй като точката изобщо не е била обсъждана вчера.

"Няма нещо различно, което да се е случило вчера," тъй като България не е променила условията си от последния съвет преди месеци и не приема преговорната рамка, тъй като тя не включва пътна карта за договора, отказ от претенции за малцинство и от употребата на "македонски език" при присъединяването, обясни Захариева.

Повече за исканията, отправени преди предходното, формално вето на Съвета по общи въпроси на 17 ноември четете тук.

Какво иска София за идентичността

За последните 24 часа София и Скопие размениха остри нападки - македонското правителство нарече решението на България "безотговорна геостратегическа грешка" и чу от българското външно министерство тази сутрин обвинения в "манипулация", тъй като към Северна Македония по думите му нямало отправени искания за идентичността.

Между София и Скопие остава нерешен принципният въпрос дали България очаква от Северна Македония "смяна на идентичността" с желанието да не се използва терминът "македонски език" в преговорната рамка и да се признае българският корен на езика и нацията. За българската страна това е фалшива новина, но за македонската подобна ревизия на историята, както и отказът от понятието "македонски език" са отстъпки, нанасящи удар по същността на македонците.

Попитана от "Дневник" как може да се преодолее това различие в тълкуването и дали въпросът е бил обсъден с Бучковски, тъй като в Северна Македония и България разбират "идентичност" по различен начин, Захариева каза: "С изпълнение на договора може да се преодолее. Твърдението, че България оспорва идентичността, е абсолютно невярно. Държави не признават езици и народи, те признават държави. Нашият проблем е, че те изграждат идентичността си изцяло на антибългарска основа. Опитах да обясня позицията ни с едно изречение - за съжаление там се печелят избори само на антибългарска реторика."

По думите ѝ, докато поколение след поколение си изгражда идентиност на базата на сегашното отношение към българската държава, не може да има промяна. Тя приветства факта, че Бучковски отново използва термина "обща история", от който имаше известно отстъпление, но призова да не се полизитира работата на историческата комисия и да се уважава правото на самоопределение на всички граждани - включително на тези с българско самосъзнание. "Не можем да чакаме демарш, за да реагират" на групите в интернет, където бяха публикувани лични данни на подобни хора, каза тя.

Дневник