Президентът Джо Байдън произнесе след полагането на клетва слово, което мнозна веднага оцениха като нещо, което не е изящна реторика, а е човешко, разбираемо за хората и опитващо да ги сплоти - какъвто е самият 46-и държавен глава ва САЩ. Предлагаме ви словото му.

Това е денят на Америка.

Това е ден на демокрацията, ден на история и надежда, на обновяване и решителност. Чрез изключително изпитание Америка е отново е подложена на тест. И Америка се изправи пред предизвикателството.

Днес празнуваме триумфа не на кандидат, а на кауза, каузата на демокрацията. Хората, волята на хората, е чута и се вслушахме в нея. Отново научихме, че демокрацията е ценна. Демокрацията е крехка. И в този час, приятели, демокрацията надделя.

И така, сега, на тази свещена земя, където само преди няколко дни насилието се опита да разклати самите основи на Капитолия, ние се събираме като една нация под Бога, неделима, за да извършим мирна смяна на властта, както се постъпва повече от два века . Докато гледаме в бъдещето по нашия уникален американски начин, неспокойни, дръзки, оптимисти и вглеждащи се в нацията, която знаем, че можем да бъдем и трябва да бъдем.

Благодаря на предшествениците си от двете партии за присъствието им днес. Благодаря им от сърце. И аз знам - познавам издържливостта на нашата конституция и силата, силата на нашата нация, както го знае президентът Картър, с когото разговарях снощи, който не може да бъде с нас днес, но на когото за цялата му служба.

Току-що положих свещената клетва, която всеки от тези патриоти е положил. Клетвата, положена за първи път от Джордж Вашингтон.

Но американската история не зависи от някого от нас, не от някои от нас, а от всички нас, от нас, хората, които търсят един по-съвършен съюз.

Това е велика нация. Ние сме добри хора. И през вековете, през бури и раздори, в мир и във война, стигнахме толкова далеч, но все още ни предстои да извървим дълъг път.

Ще продължим напред бързо и без бавене, тъй като имаме много работа в тази зима на опасности и значителни възможности. Много за ремонт, много за възстановяване, много за излекуване, много за изграждане и много за постигане. Малко хора в историята на нашата нация са били поставяни пред по-големи предизвикателства или в по-трудни времена от днешните.

Вирус, който се появява веднъж на 100 години и безшумно преследва страната. За една година отне толкова животи, колкото Америка е загубила през цялата Втора световна война. Милиони работни места са загубени, стотици хиляди фирми са затворени, чува се вик за расова справедливост, за която се борим 400 години са нещата, които ни вълнуват. Мечтата за справедливост за всички вече няма повече да бъде отлагана.

Самата планета зове за оцеляване. Зов, който не може да бъде по-отчаян ли по-ясен.

А сега - и възходът на политически екстремизъм, твърденията за върховенство на белите, вътрешен тероризъм, срещу които трябва да се изправим и ще ги победим.

За да се преодолеят тези предизвикателства, да се възстанови душата и да се осигури бъдещето на Америка, се изисква много повече от думи. Това изисква най-неуловимото от всички неща в една демокрация - единство. Единство.

В един друг януари - на Нова година през 1863 г., Ейбрахам Линкълн подписал Прокламацията за еманципация (документът с който се поставя началото на премахването на робството в САЩ и към целта в Гражданската война за запазване на съюза се добавя и освобождаването на робите - бел.ред.). Когато поставил подписа, президентът казал: "Ако името ми някога влезе в историята, това ще бъде заради този акт и цялата ми душа е в него".

Днес, в този януарски ден, цялата ми душа е в това: Да събира Америка, да обединим нашия народ, да обединим нацията си. И моля всеки американец да се присъедини към мен в тази кауза.

Обединяваме се за борба с враговете, с които се сблъскваме, с гнява, негодуванието и омразата, екстремизма, беззаконието, насилието, болестите, безработицата и безнадеждността. С единство можем да правим велики неща, важни неща.

  • Можем да поправим грешките. Можем да дадем на хората добри работни места. Можем да учим децата си в безопасни училища. Можем да преодолеем смъртоносния вирус. Можем да възнаградим - да възнаградим работата и да възстановим средната класа и направим здравеопазването сигурно за всички. Можем да постигнем расова справедливост и да направим Америка отново водеща сила за добруването на света.

Знам, че в наши дни говоренето за единство може да звучи за някои като глупава фантазия. Знам, че силите, които ни разделят, са с дълбоки корени и са реални. Но също така знам, че те не са нови. Нашата история е непрекъсната борба между американския идеал, че всички сме създадени равни, и жестоката грозна реалност, че расизмът, страхът, демонизацирането отдавна ни разкъсват.

През Гражданска война, Голямата депресия, Световната война, 11 септември, през борба, жертви и неуспехи, нашите по-добри ангели винаги са надделявали. Във всеки от тези моменти достатъчно от нас - достатъчно от нас - се събраха, за да пренесат всички нас, за да продължим напред, и можем да го направим сега.

Историята, вярата и разумът сочат пътя, пътя на единството. Можем да се възприемаме не като противници, а като съседи. Можем да се отнасяме един към друг с достойнство и уважение. Можем да обединим сили, да спрем да си крещим и да охладим страстите. Защото без единство няма мир, само огорчение и ярост.

Няма напредък, само изтощителен гняв. Няма нация, а само състояние на хаос. Това е нашият исторически момент на криза и предизвикателство и единството е начинът да продължим напред. И ние трябва да посрещнем този момент като Съединени американски щати. Ако го направим, гарантирам ви, няма да се провалим. Никога, никога, никога, никога не сме се проваляли в Америка, когато сме действали заедно.

Така че днес, сега, тук, нека започнем отначало, всички. Да започнем да се изслушаме отново.

  • Чуйте какво казва другият. Вижте се. Покажете уважение един към друг. Политиката не трябва да бъде бушуващ огън, унищожаващ всичко по пътя си. Всяко разногласие не трябва да е причина за тотална война. И трябва да отхвърлим културата, в която самите факти се манипулират и дори се "произвеждат".

Скъпи сънародници, трябва да сме по-различни от всичко това. Америка трябва да бъде по-добра от това и аз вярвам, че Америка е много по-добра. Просто се огледайте. Застанали сме в сянката на купола на Капитолия - както беше споменато по-рано - завършен на фона на Гражданската война, когато самият съюз буквално е висял на косъм. И все пак издържахме. Надделяхме.

Стоим тук и гледаме към пространството, където д-р Кинг говори за мечтата си. Застанали сме тук, където преди 108 години на поредното встъпване в длъжност хиляди протестиращи се опитаха да блокират смели жени, шестващи за правото да гласуват. А днес вписахме клетвата на първата жена в американската история, избрана за толкова висок национален пост, вицепрезидентът Камала Харис.

Не ми казвайте, че нещата не могат да се променят!

Застанали сме от тази страна на река Потомак, а отвъд нея е гробището в Арлингтън, където героите, които са дали последната си всеотдайна преданост, почиват във вечен мир. И стоим тук, само дни след като бунтовна тълпа си помисли, че може да използва насилие, за да заглуши волята на хората, да спре работата на нашата демокрация и да ни изгони от тази свещена земя. Това не се случи. Никога няма да се случи. Не и днес. Нито утре. Никога.

Никога. За всички онези, които подкрепиха нашата кампания, съм смирен пред вярата, която ни поверихте. На всички, които не ни подкрепиха, нека кажа: Чуйте ме, докато продължаваме напред. Преценявайте мен, и сърцето ми.

И ако все още не сте съгласни, така да бъде.

Това е демокрацията. Това е Америка. Правото на мирно несъгласие.

В рамките на защитните механизми на нашата република това е може би най-голямата сила на тази нация. И все пак ме чуйте ясно, несъгласието не трябва да води до разединение. И това ви обещавам - ще бъда президент на всички американци, на всички американци.

И ви обещавам, че ще се боря толкова силно за онези, които не ме подкрепиха, колкото за онези, които го сториха. Преди много векове св. Августин, светец в моята църква, написа, че хората са множество, определено от общите обекти на тяхната любов. Дефинирани от общите обекти на тяхната любов. Кое е общото, което ние като американци обичаме, което ни определят като американци?

Мисля, че знаем: възможности, сигурност, свобода, достойнство, уважение, чест и, да, истината. Последните седмици и месеци ни научиха на болезнен урок. Има истина и има лъжи, лъжи, изречени заради власт и в името на печалбата.

Всеки от нас има дълг и отговорност като граждани, като американци и особено като лидери, лидери, които са се ангажирали да почитат нашата конституция и да защитават нашата нация, да защитават истината и да победят лъжите.

Вижте - разбирам, че много от моите сънародници американци гледат към бъдещето със страх и безпокойство. Разбирам, че се притесняват за работата си. Разбирам, както баща ми, че те лежат в леглото и се чудят дали мога да запазя здравното си осигуряване, мога ли да си платя ипотеката. Мислят за семействата си, за това, което се задава. Обещавам ви, разбрах ви.

Но отговорът не е да се затворите, да се оттеглите в борещи се помежду си фракции, като нямате доверие на онези, на които не приличате - не приличат на вас или не се молят по начина, по който го правите, или не научават новините от същия източник като вас. Трябва да прекратим тази негражданска война, която противопоставя червеното срещу синьото, селското срещу градското - селското срещу градското, консервативното срещу либералното.

Можем да направим това, ако отворим душите си, вместо да втвърдим сърцата си.

Ако проявим малко толерантност и смирение и ако сме готови да се поставим на мястото на другия човек - както би казала майка ми - само за момент, поставете се в тяхнт положение. Защото животът е такъв: не можете да предвидите какво ще ви стовари съдбата.

Има дни, когато се нуждаете нужда от помощ. Има и други дни, в които ни призовават да подадем ръка. Така трябва да бъде. Това правим един за друг.

И ако постъпваме така, страната ни ще бъде по-силна, по-просперираща, по-готова за бъдещето. И да продължим да не се съгласяваме един с друг. Скъпи американци, в работата, която ни предстои, ще се нуждаем един от друг. Нуждаем се от всичките си сили, за да запазим - да упорстваме през тази мрачна зима. Навлизаме в може би най-трудния и смъртоносен период на вируса.

Трябва да загърбим политиката и накрая да се изправим пред тази пандемия като един народ, един народ. И ви обещавам следното - както е каано в Библията - "Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта иде радост." Ще преживеем това заедно. Заедно. Вижте, хора, всички мои колеги, с които служих в Камарата на представителите и в Сената, всички разбираме, че светът гледа, гледа всички нас днес. И така, ето моето послание към хората по света.

Америка беше подложена на изпитание и ние излязохме по-силни в нейната защита. Ще ремонтираме нашите съюзи и ще се ангажираме със света за пореден път. Не за посрещане на предизвикателствата от вчера, а за днешните и утрешните предизвикателства.

И ще водим не с примера на нашата сила, а със силата да даваме пример. Ще бъдем силен и доверен партньор в името на мира, напредъка и сигурността.

Вижте, всички знаете, че сме преживели толкова много в тази нация. В първия си акт на президент, бих искал да ви помоля да се присъедините към мен в момент на мълчалива молитва, за да си спомним всички онези, които загубихме през последната година от пандемията, тези 400 000 американци - майки, бащи, съпрузи, съпруги, синове, дъщери, приятели, съседи и колеги. Ще ги почетем, като станем хората и нацията, които знаем, че можем и трябва да бъдем. (Моли се.) Амин.

Хора, това е време на изпитание. Изправени сме пред атака срещу нашата демокрация и истината. Бушуващ вирус, нарастваща несправедливост, ударите от системен расизъм, климат в криза... Ролята на Америка в света. Всяко едно от тях би било достатъчно, за да ни предизвика изключително много. Но реалността е, че се изправяме срещу тях всичките накуп. Съхраняването на тази нация с една от най-тежките отговорности, които сме имали. Сега ще бъдем подожени на тест.

Ще се вземем ли в ръце, всички? Време е за дързост, защото има толкова много да се прави. И това е сигурно. Обещавам ви, ще бъдем съдени, вие и аз, по начина, по който решим тези трупащи се една върху друга кризи на нашето време. Въпросът е да се моблизираме достатъчно. Ще овладеем ли този рядко труден момент?

Ще изпълним ли дълга си и ще предадем ли на децата си един нов и по-добър свят? Вярвам, че трябва да го сторим.

Сигурен съм, че и вие вярвате. Вярвам, че ще го направим. И когато го направим, ще напишем следващата страхотна глава от историята на Съединените американски щати, американската история, история, която може да звучи като песен, която означава много за мен. Нарича се "Американски химн". И има един стих, който се откроява, поне за мен:

    • "Работата и молитвите на века ни доведоха и до днес. Какво ще оставим на наследниците? Какво ще кажат нашите деца? Нека знам в сърцето си, когато дните ми свършат. Америка, Америка, дадох най-доброто за теб."

Нека добавим нашите собствени усилия и молитви към продължаващата история на нашата велика нация.

Ако сторим това, тогава, когато дните ни свършат, нашите деца и децата на нашите деца ще кажат за нас: Те са дали всичко от себе си, изпълнили са своя дълг, излекували са една разбита земя.

Скъпи сънародници, приключвам със свещена клетва пред Бог и всички вас. Давам ви думата си, винаги ще се съобразявам с вас. Ще защитавам Конституцията. Ще защитя нашата демокрация. Ще защитавам Америка.

И ще дам на всички, всички вас, обещание да правя всичко в служба на вас, като мисля не за власт, а за възможности, не за личните ми щети, а за общественото благо.

И заедно ще напишем американска история на надеждата, а не на страха. На единството, а не на разделението. От светлина, не от тъмнина.

История за благоприличие и достойнство, любов и изцеление, величие и доброта.

Нека това е историята, която ни води, историята, която ни вдъхновява, и историята, която в бъдеще да казва, че сме отговорили на призива на историята, че сме били достойни за този момент. Демокрацията и надеждата, истината и справедливостта не умряха по наше време, а процъфтяваха. Америка си осигури свобода у дома и отново се издигна като пътеводна светлина за света. Това е, което дължим на своите предци, един на друг, както и на поколенията, които следват.

И така, с предначертание и решителност, ние се обръщаме към онези, които времето е избрало, крепени от вяра, водени от убеждение и отдадени един на друг и страната, която обичаме с цялото си сърце.

Нека Бог да благослови Америка и Бог да защити нашите войски. Благодаря ти, Америка.

Дневник