Окончателно и на второ четене парламентът прие с мнозинство предложенията на ГЕРБ за промени в законодателството, с които се създава фигура на специален прокурор, който ще има правомощия да разследва главния и неговите заместници. Текстовете бяха приети, както многократно дадоха заявка то ГЕРБ, въпреки критиките на опозицията в лицето на БСП, както и отрицателните становища на Висшия съдебен съвет, юристи, неправителствени организации и препоръките на редица европейски институции.

След серия от промени в генералната идея за това кой да може да разследва главния прокурор окончателно беше гласувана трета поредна редакция на концепцията на управляващите. Дебатът мина по един и същи начин както в комисията по правни въпроси преди два дни (на 27 януари), така и днес в пленарната зала - с критики на БСП и обяснения от ГЕРБ и Обединените патриоти, но без да отстъпват от намерението да приемат текстовете до края на мандата на това правителство.

Предишното предложение на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" за фигурата на т.нар. независим прокурор, който да може да започне наказателно разследване срещу главния предвиждаше той да се избира от пленума на ВСС с мандат от 7 години и мина на първо четене в парламента. Първият проект за промени на бившия правосъден министър Данаил Кирилов претърпя провал и бе изоставен.

Кой ще може да разследва главния прокурор

Днес бе гласувано да се създаде фигура на нов прокурор, който да има правомощия да разследва не само главния, но и заместниците му. ГЕРБ се отказаха от първоначалното си предложение кандидати за поста да номинират само шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). С последните предложения правото да номинират е дадено на поне шестима членове на целия ВСС, т.е. това могат да правят и членовете на съдийската колегия. Магистрат, който желае да заеме тази длъжност, ще може и сам да внесе документи и да се самономинира.

Той ще се избира от пленума на ВСС и това ще става с поне 15 гласа "за" от общо 25 членове на съвета. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не е получил поне 15 гласа, изборът ще продължава с балотаж между двамата кандидати с най-много гласове.

В последната редакция, която депутатите окончателно приеха, се предвижда новият прокурор да бъде избиран с мандат от 5 години, а след края на мандата му той "се назначава на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт".Друго съществено изменение е, че за първи път по изключение за разследващия главния прокурор се въвежда съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство, а процедурата ще се провежда в специализирания наказателен съд и в апелативния специализиран съд. Съдебен състав от един съдия ще се произнася в закрито заседание дали отказът за образуване на досъдебно производство на прокурора е основателен. Произнасянето ще става с определение не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката.

БСП: Създавате поредният Франкенщайн в правната наука

По време на дебата най-активни бяха депутатите от левицата Крум Зарков, Филип Попов, Тодор Байчев и Смиляна Нитова-Кръстева, които за пореден път отправиха критики към законопроекта, но въпреки това те бяха приети.

"Въпреки нашите протести на несъгласие, но и неодобрението на цялата юридическа общност и Висшия съдебен съвет, законопрокетът беше приет. Що е то прокурор по разследването срещу главния прокурор? Дали не е поредният Франкенщайн в правната наука? Не предлагайте бърза писта за кариерно развитие на прокурорите от спецпрокуратурата, защото на практика това правите", коментира Филип Попов от парламентарната трибуна.

"Цялата идея зад този законопроект е да се отговори на отдавна известното изискване на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по делото "Колеви срещу България" - това не е най-големият проблем на правосъдната система, но той трябва да решен, при това бързо", заяви от своя страна Крум Зарков.

По думите му, предложенията обаче са ненужни, неразбираеми и ще бъдат неефективни. Той даде пример и с конкретни текстове от законопроекта.

"Едно разследване не се води от един прокурор. Ципов и други народни представители предвиждат, че може да се възлагат следствени действия на спецпрокуратурата, когато този специален прокурор е във фактическа невъзможност да води действия по разследването. С това предложение, цялата идея за независимост и изключителност се пропуква", подчерта Зарков.

Той посочи, че специалната фигура на новия прокурор е почти приравнена на "тримата големи", само че законопроектът предвижда той "да бъде просто заместен от редови прокурор от спецпрокуратурата, определян от шефа на спецпрокуратурата".

"Това е абсолютното доказателство и признание, че разбирате, че правите финт и създавате фигура, с която формално да може да твърдите, че сте решили проблема", заключи депутатът от левицата.

В защита на законопроекта Христиан Митев от Обединените патриоти каза, че нищо особено и различно не се случва - всичко е както по други дела, а делата срещу главния прокурор ще се гледат в спецсъда, защото там се гледат всички дела срещу магистрати.

"Отговорността по цялото производство няма да премине към следователя, нито той ще измести функцията по обвинението, която има прокуратурата. А Венецианската комисия има консултативни функции - нямам спомен да ни е задължавала да правим нещо. Имаше молба да им бъдат предоставени проектите на нормативни актове", каза Митев.

Зарков напомни, че Венецианската комисия действително може само да препоръчва определени законодателни изменения, но за разлика от становищата на този орган, то решенията на ЕСПЧ са задължителни за изпълнение, а Венецианската комисия реферира към него.

"Проблемът не е толкова в това, което влиза в съда, а в това, което никога не стига до него. И бариерата е в прокуратурата", заяви Зарков.

Смиляна Нитова-Кръстева от своя страна предупреди, че управляващите създават "един омагьосан кръг, от който няма излизане" и хвърлят прах в очите на българските граждани.

Красимир Ципов взе думата и защити предложенията на ГЕРБ като припомни, че голяма част от въпросите и темите вече бяха обсъдени и гласувани на първо четене.

"Отново искам да заявя, че трябва да се въведе една такава фигура, за да се изпълнят направените препоръки и да се отговори на обществените очаквания. Да, текстовете претърпяха сериозна промяна, но заради това се разглеждат всички законопроекти - за да предизвикат обществена дискусия, да постъпят различни становища и в крайна сметка мнозинството в парламента да вземе решение", посочи Ципов. Той припомни и основните промени, които са внесени в текстовете между първо и второ четене и обясни в какво се състои разликата.

 Дневник