Фактическият лидер на Мианма до връщането на пълно военно управление тази седмица Аун Сан Су Чжи получи няколко обвинения като притежание на незаконни средства за комуникация, съобщиха световните медии.

Су Чжи ще остане под стража до 15 февруари според полицейски документи. Тя като държавен съветник бе фактическият цивилен ръководител на Мианма, преди военните да извършат преврат с твърдението за изборни измами.

Нарушаване на законите за внос и износ и притежанието на устройства като уоки-токита са в спикъка на обвиненията. Сваленият президент Вин Минт също е получил обвинения, като е нарушил правилата за събиране по време на пандемията. Арестувани остават стотици депутати.

От преврата в понеделник няма връзка и с двамата. Хунта с 11 членове ще управлява в следващата година, а главнокомандващият армията Мин Аун Хлайн казва, че след това ще се върне цивилното управление (част от което въоръжените сили отстъпиха на граждански структури преди десетилетие).

Въпросните уоки-токита са намерени в дома на Су Чжи.

Без протести в Мианма, Китай спъва общата позиция в ООН

Би Би Си разказва, че в страната активисти говорят за гражданско неподчинение, а медици, някои от които спират работа, а други продължават, носят символи, с които се противопоставят на погрома срещу демокрацията. Въпреки това в страната няма големи протести и действа вечерен час, имаше и демонстрации в подкрепа на армията, една от които е с няколко хиляди участници.

Държавите от Г-7 изразиха безпокойство, но в Съвета за сигурност на ООН Китай блокира достигането на обща позиция - азиатският гигант е сред най-близките съюници на Мианма. Междувременно САЩ формално обозначиха завземането на властта като преврат и така блокираха всякаква възможност за сътрудничество с хунтата, но армията и преди това бе санкционирана заради кризата с рохинджите. Ръководителят на групата в югоизточноазиатското обединенеи АСЕАН нарече обвиненията нелепи и "абсурен ход за легитимиране на завземането на властта".

Су Чжи, Нобелов лауреат на 75 години, някога бе смятана за икона на демокрацията, докато се бореше срещу военния режим и в период от 21 години прекара общо 15 под домашен арест. След освобождаването си тя стана фактически премиер, но си навлече критики, след като (по собственото си признание) не можа да се справи с погрома над мюсюлманите рохинджи, стотици хиляди от които напуснаха страната. Будисткото мнозинство подкрепяше в голяма степен кампанията (както одобряваше Су Чжи), а и ключови министерства, отговорни за нея, останаха в ръцете на военните в последните 10 години.

Съдебните документи сочат, че тя трябва да остане под стража (на неизвестно място, но вероятно в дома си), за да бъде разпивана по обвиненията.

Дневник