Държавите от Европейския съюз може да обсъдят използването на новият механизъм за налагане на санкции срещу глобални нарушители на човешките права заради случая с руския опозиционер Алексей Навални. Това заяви вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева в предаването "Още от деня" на БНТ.

Механизмът, подобен на приетия в САЩ закон "Магнитски" (но без името на адвоката в него заради съпротива от Гърция, Кипър, Италия и Унгария), дава възможност да се налагат мерки на отговорни за потъпкване на права по целия свят - както личности, така и организации. Попитана какъв ще е отговорът на ЕС, след като условна присъда на най-известния критик на Кремъл вчера бе заменена с ефективна, тя заяви, че решението на ЕС да не одобри нови санкции на срещата на външните министри в края на януари след ареста му е взето, "защото се изчакваше какво ще се случи" по делото на Навални (санкции по новия закон са били обсъждани и тогава).

Дотук, заради отравянето на опозиционера, ЕС одобри през октомври замразяване на активи и забрана за пътувания на руски представители, сред тях шефът на Федералната служба за сигурност (ФСБ) Александър Бортников и важни фигури в президентската администрация. По принцип Еврокомисията не изключи нови санкции преди няколко седмици, а евродепутати призоваха да се използва именно европейският режим за санкции.

По принцип този инструмент, въведен през декември, позволява да се налагат санкции за геноцид, престъпления срещу човечеството и случаи на произволен арест. Други нарушения може да се наказват при преценка, че са системни.

Помолена да коментира присъствието и на български дипломат в съдебната зала - каквито имаше и от други държави в ЕС, а това разгневи Кремъл - Захариева уточни, че е мярката е обсъдена на среща на посланиците от ЕС в Русия и че те първо получават разрешение от руския съд. "Това не е натиск, а нормална дипломатическа практика," но от друга страна за ЕС е важно да изпрати сигнал, че "трябва да се осигури честен процес" и "да се разследва опитът за убийството на Навални" (има се предвид отравянето му с нервнопаралитично вещество от групата "Новичок").

Захариева изрази съмнение, че предстоящата визита на върховния представител на ЕС Жозеп Борел може да стане повод за ревизия на присъдата на Навални. "Посланията ще бъдат същите" като в изявлението му днес, в което той отново осъди ставащото, заяви министърът.

"Буди притеснение това, че процесът се използва за политически причини и се пречи на опозицията да излъчи лидер," каза още тя.

За САЩ, изборите и Северна Македония

Тя коментира още размяната на реплики между САЩ и Русия, след като американският представтел Джесика Ким бе критична към проблемите на България. "Много по-важно е какво мислят българските граждани... търсим добри практики и опит," обясни вицепремиерът. Търсенето на добри практики е искано от "българска страна" и "не го приемам като поучаване, а като споделяне на опит". От друга страна Захариева каза, че не би искала София да става поле за сблъсък на Вашингтон и Москва.

Общо 52 държави са дали съгласие да се състоят избори на тяхна територия, съобщи Захариева. Тя повтори, че освен пандемията трудности ще създаде и "датата, която избра президентът" - 4 април (този довод е изтъкван заради католическия Великден). По думите ѝ, за да се избегне рискът на места в чужбина да не могат да се сформират комисии, "ще опитаме да намерим повече хора на място - да намалим изпращането на хора от България".

За Северна Македония тя каза, че независимо от застоя в момента работата продължава - "ние сме в постоянен контакт с колегите в Скопие работим по план за изпълнение на договора." Тя повтори, че и двете страни губят, "ако има твърде много напрежение".

Дневник