Въпреки отрицателните становища на Висшия съдебен съвет, прокуратурата, експерти и юристи както в България, така и в Европейски институции, както и ветото на президента Румен Радев, мнозинството в парламента гласува и прие повторно промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се създава нова фигура на прокурор, който да води разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници.

Окончателното решение бе взето със 125 гласа "за" (на ГЕРБ, Обединените патриоти и Воля), 77 "против" (БСП и ДПС), както и с трима въздържали се (и тримата от ДПС). Предстои решението да бъде изпратено повторно на държавния глава, който няма правомощие да го връща повече да ново разглеждане и промените трябва да бъдат обнародвани в Държавен вестник. Така на практика през пролетта трябва да бъде избран и първият български прокурор, който ще има правомощия да разследва главния. След серия от промени в генералната идея за това кой да може да разследва главния прокурор окончателно беше гласувана трета поредна редакция на концепцията на управляващите. Дебатът мина очаквано и с вече многократно изразявани становища както в комисията по правни въпроси при първите обсъждания на законопроекта (на 27 януари) и вчера при обсъждане на ветото на президента, така и днес в пленарната зала - с критики на БСП и обяснения от ГЕРБ и "Обединените патриоти", но без да отстъпват от намерението да приемат текстовете до края на мандата на това правителство и със заявката да отговорят на очакванията.

Предишното предложение на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" за фигурата на т.нар. независим прокурор, който да може да започне наказателно разследване срещу главния, предвиждаше той да се избира от пленума на ВСС с мандат 7 години и мина на първо четене в парламента, но последваха поправки между първо и второ четене. Първият проект за промени на бившия правосъден министър Данаил Кирилов претърпя провал и бе изоставен.

Кой ще може да разследва главния прокурор

Днес бе окончателно гласувано да се създаде фигура на нов прокурор, който да има правомощия да разследва не само главния, но и заместниците му. ГЕРБ се отказаха от първоначалното си предложение кандидати за поста да номинират само шестима членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС). С последните предложения правото да номинират е дадено на поне шестима членове на целия ВСС, т.е. това могат да правят и членовете на съдийската колегия. Магистрат, който желае да заеме тази длъжност, ще може и сам да внесе документи и да се самономинира.

Той ще се избира от пленума на ВСС и това ще става с поне 15 гласа "за" от общо 25 членове на съвета. Ако при първото гласуване никой от кандидатите не е получил поне 15 гласа, изборът ще продължава с балотаж между двамата кандидати с най-много гласове.

В последната редакция, която депутатите окончателно приеха, се предвижда новият прокурор да бъде избиран с мандат 5 години, а след края на мандата му той "се назначава на заеманата преди избора длъжност, на равна по степен длъжност или на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора в органите на съдебната власт". Друго съществено изменение е, че за първи път по изключение за разследващия главния прокурор се въвежда съдебен контрол над отказите за образуване на досъдебно производство, а процедурата ще се провежда в Специализирания наказателен съд и в Апелативния специализиран съд.

Съдебен състав от един съдия ще се произнася в закрито заседание дали отказът за образуване на досъдебно производство на прокурора е основателен. Произнасянето ще става с определение не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката.

Дневник