Най-вероятният сценарий към момента е след предстоящите на 4 април избори да има фрагментиран парламент с 5 до 7 партии. Това съобщи пред БНР социологът Боряна Димитрова от агенция "Алфа Рисърч". Има и още два варианта, като определящият и непредвидим фактор ще бъде избирателната активност.

"COVID-19 може да повлияе на избирателната активност. В ситуация на пандемия никой не може предварително с голяма сигурност да каже колко хора ще идат да гласуват. Цялата атмосфера на несигурност е възможно да доведе до по-ниска избирателна активност - икономическите безпокойства, вкл. психологическото недоверие, страховете, внушението за предрешени избори, които няма да доведат до окончателно разрешение на кризата, а ще има следващи избори", обясни Димитрова.

Тя коментира, че в момента повечето проучвания показват фрагментиран парламент с 5 до 7 партии и лидерска битка между ГЕРБ и БСП. Това е при положение че до урните отидат около 3 млн. избиратели, а шанса това да се случи определи като 60%.

Вторият вариант е за рязък спад на избирателната активност в резултат на COVID-19 и цялата плеяда от фактори, с които той е свързан. В такъв случай избирателната активност ще бъде от 2 млн - 2.4 млн. избиратели, а вероятността за това е 25%, обясни Димитрова. Това би довело до бонуси за трите партии с най-големи твърди електорати - ГЕРБ, БСП и ДПС. "При такъв сценарий някои от по-малките партии може да изпаднат от парламента и да видим такъв с малко партии, доста различни по своя характер и със сериозни трудности в създаването на правителство. Нито една партия може да се окаже недостатъчно силна да състави правителство, но и недостатъчно слаба да бъде елиминирана. Големият въпрос е как в такава ситуация се съставя правителство", анализира Димитрова.

Последният възможен сценарий, който е и с най-малка вероятност (около 15%) е за ръст на протестния вот, съответно на протестните партии. Димитрова определи като такива "Демократична България", "Изправи се! Мутри вън" и "Има такъв народ". При такъв сценарий се очаква активно участие на младите. "Ако младите хора, които са се върнали покрай COVID, според нашите изчисления около 130 хил. души, се включат активно в изборите, ще има доста променена картина", коментира социоложката.

Дневник