Конституционният съд образува дело, след като вчера (24 февруари) бе сезиран от президента Румен Радев с искане новите текстове в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, с които се създава нова фигура на прокурор по разследванията срещу главния, да бъдат обявени за противоконституционни. Докладчик по делото е съдия Павлина Панова, съобщиха от съда. Очаква се произнасянето на съдиите дали е допустимо разглеждането на въпроса, повдигнат от държавния глава, а на по-късен етап и по съществото на питането.

Ситуацията е особена, тъй като, от една страна, промените вече са обнародвани и трябва да влязат в сила от утре. По силата на същите промени обаче започва да тече срок от 3 месеца, в който пленумът на Висшия съдебен съвет трябва да проведе процедура и да избере конкретен прокурор, който да поеме разследванията и сигналите срещу главния и неговите заместници. От друга страна обаче, би трябвало да се изчака решението на Конституционния съд, който все пак може да приеме тезата на президента и да обяви промените за противоконституционни.

Така на практика, ако ВСС започне процедура, има опасност да се окаже, че я провежда по текстове, които са в разрез с конституцията. А ако не я започне - да наруши закона. Конституционният съд от своя страна няма задължителен срок за произнасяне, а ако се спазват промените в НПК и ЗСВ до 25 май трябва да бъде избран конкретен прокурор, който ще има правомощия да разследва главния и неговите заместници.

До патовата ситуация се стигна, след като въпреки отрицателните становища на Висшия съдебен съвет прокуратурата, експерти и юристи както в България, така и в европейски институции, както и ветото на президента Румен Радев, на 17 февруари мнозинството в парламента гласува и прие повторно промените в Наказателно-процесуалния кодекс, с които се създава нова фигура на прокурор, който да води разследванията срещу главния прокурор и неговите заместници.

Окончателното решение за създаването на такъв специален прокурор бе взето със 125 гласа "за" (на ГЕРБ, "Обединените патриоти" и "Воля"), 77 "против" (БСП и ДПС), както и с трима въздържали се (и тримата от ДПС), а по време на дебатите от ГЕРБ многократно заявиха, че до края на мандата на това правителство ще има такъв прокурор.

След серия от промени в генералната идея за това кой да може да разследва главния прокурор окончателно беше гласувана трета поредна редакция на концепцията на управляващите. Дебатът мина очаквано и с вече многократно изразявани становища както в комисията по правни въпроси при първите обсъждания на законопроекта (на 27 януари) и при обсъждане на ветото на президента, така и в пленарната зала - с критики на БСП и обяснения от ГЕРБ и "Обединените патриоти", но без да отстъпват от намерението да приемат текстовете до края на мандата на това правителство и със заявката да отговорят на очакванията.

Предишното предложение на управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти" за фигурата на т.нар. независим прокурор, който да може да започне наказателно разследване срещу главния, предвиждаше той да се избира от пленума на ВСС с мандат 7 години и мина на първо четене в парламента, но последваха поправки между първо и второ четене. Първият проект за промени на бившия правосъден министър Данаил Кирилов претърпя провал и бе изоставен.

Дневник