Македонският външен министър Буяр Османи допусна възможност, "ако трябва", българите да се споменат в македонската конституция.

Коментарите му пред ТВ21 последваха възобновяването на задочната размяна на реплики между София и Скопие. Тя започна след кратко затишие, половин година след като припомнени от България условия пред Северна Македония, поставени през 2019 г., блокираха преговорите с Европейския съюз.

След изпращане на писмо до българското и европейското ръководство от културен център "Иван Михайлов" в Битоля за правата на българите в Северна Македония президентите на двете държави влязоха в спор. Българският събра службите, за да обсъжда безопасността им, а македонският определи това като намеса във вътрешните работи. Премиерът Зоран Заев подкрепи македонския държавен глава Стево Пендаровски.

Идеята на Османи съвпада и с обсъждането на друго предложение в писмото - който се обяви за българин по време на престоящото, първо от 20 години, преброяване в Северна Македония, по-лесно да получи българско гражданство. Македонските институции отхвърлиха идеята, защото процедурата за доказване, че някой се е определил като българин, би била незаконна.

Напрежението нагнетява от два дни и излъчената по БНТ4 (телевизията е достъпна в Северна Македония от 3 март) церемония за българския национален празник, където очаквано бяха споменати революционери, смятани западно от границата за македонци.

Какво означава "българите да се впишат в конституцията"

Според македонския външен министър българите трябва да се чувстват като абсолютно свободни граждани, които може да се организират като колективна общност и биха имали същите права, "ако трябва и (ще се споменат) в конституцията". "Нямаме никакви резерви българите да се споменат като отделна етническа общност, ако това означава нещо за която и да било страна", каза Османи.

Попитан дали това означава промяна в конституцията, Османи каза, че няма резерви за това. Албанските партии (Османи, първият етнически албанец начело на външното министерство, е от Демократичния съюз за интеграция, ДУИ) не са единодушни по въпроса. Според първия дипломат за целта представители на българските сдружения да се свържат с институциите, отговарящи за преброяването, и да поискат съответната графа в анкетната карта.

Той каза още, че българите не са поискали такова нещо. "Не сме разговаряли за това", обясни министърът, който миналата седмица се срещна с колегата си Екатерина Захариева на връщане от посещение в Париж.

В македонската конституция общности, различни от "македонския народ" (какъвто термин се използва в основния закон), се изреждат като етнически общности на няколко места. Още в началото се говори за "цялостно гражданско равноправие и трайно съжителство на македонския народ с албанците, турците, власите, ромите и другите националности". По-нататък са споменати и сърби и бошняци.

На практика това би довело до утвърждаване на българско малцинство. През годините в България са се чували коментари, че подобно признаване не е желано от управляващите в София - не и преди признаване от македонска страна на "българските корени" на македонците. Освен това то би отворило въпроса за "македонско малцинство" в България, а София твърди, че Скопие поддържа претенции за такава група в Пиринска Македония.

Колко са българите

Практиката в преброяванията в страната в момента е да се посочват като възможни отговори в анкетната карта регистрираните малцинства. Отговорилите с "българи" (или с друга група) би трябвало да се допишат.

Въпросът колко души се самоопределят като българи не е еднозначен, тъй като, от една страна, през 2002 г. това са посочили в преброяването едва 1417 души, а с изключение на власите (9695 души) всички останали "конституционни" общности са регистрирани с най-малко петцифрени числа. Албанците са над половин милион, а македонците - 1.3 млн.

От друга страна, тези числа се смятат за остарели 20 години по-късно. От десетките хиляди получили български паспорти македонски граждани броят на реално имащите българско самосъзнание е трудно установим - обичайната критика към процеса, идваща от Скопие, е, че част от тях използват паспорта като трамплин към ЕС, без непременно да се чувстват като българи.

Дневник