Истанбулската конвенция се стреми да прекрати насилието над жени - но през последните години тя става все по-политизирана. Турция обяви, че се отказва от нея и други страни може да последват примера. Но защо? Коментар на Стефани Бърнет за "Дойче веле".

Обявеното излизане на Турция от Истанбулската конвенция бележи първи случай, в който държава решава да се оттегли от ратифицираното нея споразумение на Съвета на Европа. Но Турция не е сама в дистанцирането от конвенцията, която има за цел да се справи с насилието над жени и момичета. Ходът на Анкара сигнализира за нарастващо несъгласие с договора от десни правителства.

Какво представлява Истанбулската конвенция?

Формално Конвенцията за предотвратяване и борба с насилието над жени и домашното насилие е по-известна като Истанбулската конвенция заради града, в който е подписана през 2011 г.

Конвенцията е изготвена от Съвета на Европа, международна организация, създадена след Втората световна война с цел отстояване на правата на човека, и определя правно обвързващи стандарти не само за наказване на извършителите, но и за предотвратяване на насилието, както и за защита на жертвите.

Споразумението съдържа държавни задължения, включително за инвестиции в образование, събиране на данни за свързани с пола престъпления и предлагане на услуги за подкрепа на жертвите. Конвенцията е подписана от 45 европейски държави, както и от ЕС като организация.

Защо сега стана спорна?

Консервативни критици заявиха, че това насърчава образованието за ЛГБТ хората и противоречи на така наречените традиционни семейни ценности, като някои посочват как е определен в текста полът като "социално изградена" категория.

Тази формулировка се използва в конвенцията отчасти, за да се отбележи непропорционалният ефект, който насилието има върху жените, както и историческото неравенство между жените и мъжете. Но някои консерватори казват, че се надхвърля това - въпреки многократните усилия на Съвета на Европа да опровергае твърденията.

"Винаги сме обяснявали, че това споразумение има една задача и само една задача, която е да предотврати насилието над жени и домашното насилие", каза Даниел Хьолтген, говорител на генералния секретар на Съвета на Европа, по време на телефонно интервю за DW.

"Няма друга цел."

"Да се предположи, че това споразумение, например, насърчава хомосексуалните бракове - което е един от елементите, изброени от (правителствата) - това просто не е вярно", каза той. "Думата" пол "изглежда дразни и води до диви спекулации ... ... Договорът не насърчава нищо друго."

Хьолтген заяви, че Турция е подписала конвенцията преди близо 10 години и текстът остава точно такъв, какъвто е приет тогава. Той постави под въпрос мотива за оттеглянето: "Конвенцията не се е променила, но нагласите в страните и политическите тенденции са се променили. Това се случи."

"Кампания за дезинформация"

Експертите казват, че съпротивата срещу конвенцията се свежда до ръст на антизападните и анти-ЛГБТ настроения сред някои десни правителства.

"Основното нещо, което наблюдаваме, е кампания за дезинформация за конвенцията и какво представлява тя и какво е предназначението ѝ", каза Хилари Марголис, старши изследовател на "Хюмън райтс уоч" по правата на жените, пред DW.

"В много отношения тази конвенция стана жертва на този по-широк опит да бъде използвана за политическа изгода, да се демонизират правата на жените и правата на ЛГБТ хората", добави тя. "Изкривява се смисълът на конвенцията, за да създаде паника около идеята, че семействата били подложени на атака, а ценностите и националните системи са застрашени - нещо, разбира се, напълно невярно."

Ратифицирали (в тъмно синьо) и само подписали страни по Истанбулската конвенция към момента, в който Турция обяви, че напуска споразумението от 2011 г.

Ратифицирали (в тъмно синьо) и само подписали страни по Истанбулската конвенция към момента, в който Турция обяви, че напуска споразумението от 2011 г.

Ще се оттеглят ли други държави?

Консервативни официални лица в Полша миналата година призова за оттегляне на от Истанбулската конвенция, която страната ратифицира през 2015 г. Според изтекли в медиите правителствени документи, видени от Балканската мрежа за разследващи журналисти (BIRN) този месец, правителството се стреми да замени конвенцията със споразумение, който би забранило еднополовите бракове и абортите.

Унгария и България също се дистанцираха от Истанбулската конвенция. Двете държави я подписаха, но имат въведени мерки, показващи планове за допълнително дистанциране от ратифицирането ѝ. През 2020 г. унгарският парламент одобри декларация, с която отказва да ратифицира Истанбулската конвенция, а Конституционният съд на България реши през 2018 г., че тя е противоконституционна. Словакия също замрази ратификацията.

Колко успешна е конвенцията?

Изследователят на "Амнести интернешънъл" Анна Блус заяви пред DW, че е "много трудно" да се измери пряката връзка между Истанбулската конвенция и конкретни мерки, предприети на национално равнище за борба с насилието над жени.

Но тя посочи Дания като скорошен пример. През декември страната прие реформи, признаващи секса без взаимно съгласие като изнасилване - при спазване на Истанбулската конвенция, посочена като едно от основанията за промяна на законодателството.

"Но очевидно как ще се развие това на практика е друг въпрос", каза тя и добави, че законите трябва да се прилагат.

Франция от своя страна даде тласък за "феминистка дипломация", като настоява за равенство между половете с Истанбулската конвенция, определена като част от измерителите за това.

Но за експерти и активисти, които подкрепят споразумението, остава важно държавите - независимо от политическите пристрастия на техните правителства - да останат ангажирани с него, дори ако осезаеми постижения не са очевидни веднага.

Има страни, ратифицирали конвенцията, казва Марголис, "в които прилагането е толкова рехаво, че остава изключително проблематично - включително Турция и Полша".

"Но поне ги кара да се придържат към определен правен стандарт."