Три държави - Австрия, Чехия и Словения - все още не са се съгласили да се приложи идеята на португалското председателство как да се разпределят близо 10 млн. ваксини, допълнително договорени за второто тримесечие и очаквани от американската компания "Пфайзер".

Това пише "Политико" в сутрешния си обзор на вчерашните събития в Брюксел, като уточнява, че преговорите продължават и днес.

Дебатът на ниво представители на членките на ЕС в Брюксел (КОРЕПЕР) би подкрепил държавите, поръчали най-малък дял дози от продукта на "Пфайзер", седмици след като Австрия повдигна въпроса за разпределението на ваксини, оставящ държави като нея и България с по-малко дози. Централноевропейската държава обаче не се споменава в новото предложение.

"Блумбърг" отбелязва за това предложение, че то обхваща държави (България и още четири), които, след отказ на полагащите им се дози "Пфайзер", за да чакат "Астра Зенека", са сред най-бавно ваксиниращите в момент, когато британско-шведската компания забави рязко доставките и само четвърт от поръчаното от ЕС е достигнало до блока от януари до март.

Ако тези 10 млн. дози - които не бяха предвидени за доставка до 30 юни, но "Пфайзер" ще даде предсрочно - се разпределят по предложената "солидарна" схема, България би получила над 1.2 млн. от тях. Ако се разпределят на базата на населението, би взела едва 155 хил.

Идеята на Португалия

Лисабон предложи 3 млн. дози от ваксината на "Пфайзер" и "Бионтех" да се разпределят към държави, където този продукт е заявен в най-малки количества. Други 7 млн. трябва да се разпределят съгласно т. нар. pro rata принцп (в зависимост какъв дял е населението на държавата от общото в ЕС). Това би помогнало обхванатите държави да ваксинират поне 45% от населението им до края на второто тримесечие.

Обхванати в първия пакет дози са общо шест държави. На първо място са България, Хърватия, Естония, Латвия и Словакия - страните, които разполат с най-малко дози от тази ваксина. Така България би получила 1 151 889 дози, Хърватия - над 684 хил., Латвия - 376 хил., Словакия - 603 хил., Естония - 41 хил. Още 142 хил. ще отидат при тежко засегнатата от пандемията Чехия.

Разпространяван от европейски медии документ показва следното:

- Общият брой дози за България от този пакет би бил около 1.26 млн., ако се вземат предвид както 1.1518 млн. дози от квотата за държавите с най-малко ваксини "Пфайзер", така и пропорционално разпределяните 108 688 дози на базата на населението.

- Без него България ще получи за изминалото (януари-март) и следващото (до края на юни) тримесечие 1 856 945 дози. Това са 46.6% от полагащите ѝ се дози на принципа pro rata. За сравнение Малта ще разполага със 147.7 на сто, Дания - със 126.4%.

- Предоставянето на този пакет "Солидарност" (най-големият дял от трите милиона е за България) и разпределянето на останалите 7 млн. биха увеличили дозите, с които ще разполага страната от всички производители, до 5 708 004 дози.

- Комисията очаква България да ваксинира 45.01% от населението до края на юни. Тези стойности са близки до хърватската (също малко над 45%), чешката (44%), естонската (50%), латвийската (53%), литовската (52%) и словашката (45%). От документа не са разбира как на тези проценти биха се отразили дозите, които може да се разпределят "солидарно".

За "Политико" дипломати обясняват, че Австрия, Чехия и Словения не приемат. Те заедно с България, Латвия и Хърватия бяха сред призоваващите да се промени начинът на разпределение на ваксините миналия месец.

Любляна също така ще държи следващото председателство на Съвета на ЕС във втората половина на годината. Сега на практика остават изключени от предложението за щедро преразпределяне на дози.

Според "Политико" някои държави не приемат 30% от 10-те милиона (въпросните 3 млн.) дози да се преразпределят към България и другите четири държави, като смятат, че делът не бива да е повече от 20% от тази доставка. Не се посочва дали Австрия, Чехия и Словения са в последната група на възразяващите.

"Това е стратегията на базара", при която искаш повече, за да получиш по-малко, но "този път няма да проработи," казва за изданието дипломат от ЕС. Все пак всяка доза, разпределена солидарно (както отбелязва и словенският премиер Янез Янша през март) към дадена държава, е отнета от друга.

Според Европейския център за контрол на заболяванията България е получила 279 хил. дози от ваксината на "Пфайзер" и "Бионтех" към 31 март (малко над 42% от всички дози). Чехия, която също вероятно ще получи допълнителни количества, има 1.333 млн.; Австрия - 1.226 млн., Словения - 256 хил. (при над три пъти по-малко население от България). Данните за ваксините в България в центъра обаче са непълни.

Същевременно Австрия, Словения и Чехия не биха получили дял, съизмерим с този за останалите пет държави (Чехия получава допълнителни количества само три пъти над естонските при 10 пъти по-голямо население), макар в нито една от тези страни делът на ваксинираните да не се очаква да надхвърли 52%. В Чехия той ще е дори най-ниският в ЕС - 44 на сто.

Австрия не скрива недоволството си и от няколко дни канцлерът Себастиан Курц, който бе в центъра на усилията за преразпределяне и влезе в словесни сблъсъци с колегата си от Германия Ангела Меркел, говори за поръчка на руска ваксина "Спутник V". Вчера той препотвърди, че поръчката може да е въпрос на дни, а доставката на 1 млн. дози може да е факт до юни. Въпросът дали Виена ще чака становище за "Спутник" на Европейската агенция по лекарствата остава без отговор.

Курц вече е отправял и заплаха, че ще блокира възможност за покупка на допълнителни 100 млн. дози от "Пфайзер", от която ЕС може да се възползва до средата на април, ако Виена не получи нищо от пакета за "солидарност".

Дневник