На 21 май Българската православна църква почита паметта на светите равноапостоли Константин и Елена.

Император Константин премества столицата на Римската империя от Рим във Византия и в негова чест градът е кръстен Константинопол. Царуването му ще се запомни с това, че през 313 г., макар и некръстен, той обявява свободата на християнската вяра. Документът, който е бил един от първите му укази, проповядва пълна веротърпимост - на езичниците оставил правото да извършват своите обреди, а на християните - свободно да почитат своя Бог. През 325 г. император Константин свиква и Първия вселенски събор против ереста на Арий.

Император Константин благоговеел пред знамението на Кръста Господен. Той изпитвал желание да го открие, но считал себе си за недостоен, тъй като като воин е пролял много кръв. Константин помолил своята майка - Елена, живяла благочестиво, да отиде в Светите земи и да открие кръста, на който е разпнат Христос. Облечена в скромни дрехи и сливайки се с тълпата, Елена поела своя път на изток в своето поклонение пред Бога и успяла в мисията си.

Кръстът бил положен в сребърен ковчег и оставен за съхранение в новопостроен храм. На Велики петък той е изнасян за поклонение. Напускайки Йерусалим, Елена взела частица от Кръста в дар за своя син.

Празникът има важно място в българския обреден календар. На много места в страната св. св. Константин и Елена се почитат с нестинарски танци. Наклаждат се големи огньове, а мъже и жени танцуват върху горящите въглени. Православната църква не признава този обичай, а напротив - дори го преследва. Макар и да държат икона на Св. св. Константин и Елена в ръцете си, танцуващите са наричани "обладани от дявола".

Имен ден празнуват: Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

Дневник