Рязкото нарастване на абмицията на ЕС за драстично намаляване на емисиите на парникови газове поставя България в трудно положение.

Това заяви президентът Румен Радев, който участва в извънредната среща на върха на ЕС в Брюксел в понеделник и вторник.

Радев заяви, че политическият ангажимент на европейските лидери от декември за намаляване през следващото десетилетие на СО2 емисиите с 55% спрямо 1990 г., ограничава "възможностите на България за маневриране".

Европейските лидери бяха призовани да изложат приоритетите си и да споделят опасенията си пред постигането на въглеродна неутралност в навечерието на законодателни предложения как да стане това.

"За мен новината е че никой вече не оспорва целите, а само обсъждаме как да ги постигнем", каза Фон дер Лайен след срещата.

Перспективата за нови климатични политики показа, че държавите остават разделени.

Липсата на съгласие доведе до отпадането от решенията на срещата на насоките, които европейските лидери трябваше да дадат на Еврокомисията за реформата на политиката за търговия с емисии и за постигането на зелените цели.

В окончателният текст остана само обещанието за нова дискусия, след като Европейската комисия предложи през юли мега пакет от реформи, чрез който да се постигне климатична неутралност на европейската икономика през 2050 г.

След разговорите Фон дер Лайен потвърди, че Еврокомисията ще предложи 12 мерки на европейско ниво, включително разширяване на схемата за търговия с въглеродни емисии, както и нови правила за поделяне на усилието, което всяка държава трябва да положи за общия успех. .

Транспортът влиза в търговията на СО2

Фон дер Лайен съобщи, че Комисията ще предложи включването на автомобилния транспорт и отоплението на сградите към търговията с парникови газове. Досега само индустриалните предприятия и производителите на енергия трябваше да купуват въглеродни емисии като така заплащат за произведените от тях СО2 емисии, които се смятат за главен фактор за промените в климата.

Според Фон дер Лайен схемата дава добри резултати и трябва да се разшири. Транспортът и сградите произвеждат 60% от СО2 емисиите в ЕС.

"Първоначално включването на автомобилния транспорт ще е в съвсем ограничени размери и ще е съпътствано с компенсации за социалната цена", увери тя.

По-бедните европейски държави обаче се опасяват, че подобна мярка ще увеличи разходите за потребителите, ще подхрани инфлацията и ще доведе до увеличаване на енергийната бедност.

По настояване на Полша включването на нови отрасли би трябвало да е съпроводено с финансови компенсации. Не е ясно дали това означава нови пари, тъй като Фон дер Лайен коментира след края на срещата, че средства за социалната цена са предвидени в бюджета на ЕС и във фонда за възстановяне.

Споделяне на цената

Освен разширяване на схемата за търговия с емисиите и нови правила за функционирането ѝ, Еврокомисията смята да предложи и нови национални цели за намаляване на парниковите газове, защото "всички сектори и всички държави трябва да допринасят" за тях. Регламентът за споделяне на усилията разпределя дела, който всяка държава трябва да поеме, за да бъде изпълнена общата цел на ЕС.

Фон дер Лайен заяви, че принципът за определяне на целите ще бъде съобразен, както и досега с БВП на глава от населението, но че "понеже целите ни са по-високи и амбицията трябва да е по-голяма".

Президентът Радев обяви преди срещата, че ще поиска запазване на принципа за различните възможности на държавите. Той каза, че ще настоява "да се отчитат спецификите на държавите" като предложените цели трябва "да запазват конкурентоспособността и да гарантират социалната поносимост".

Настоящият регламент за споделяне на усилията разделя намаляването на емисиите между страните въз основа на формула, която акцентира най-вече на БВП и позволява на по-бедните страни да правят по-малко, така че социалната цена да е по-ниска за тях, докато по-развитите носят основната тежест.

Според източници от срещата България, заедно с Полша и Латвия, са предупредили, че промяна на критериите за определяне на тежестта, би довел до рязко покачване на националните цели за емисиите.

Заради споровете политическият ангажимент за запазване на сегашната си система въз основа на БВП на глава от населението, отпадна от политическите ангажименти на лидерите.

Но председателят на Комисията увери, че "цялостната архитектура и установените принципи ще останат".

В сегашния си вид правилата за разпределение на усилията изискват от държави като Швеция и Люксембург да намалят емисиите си с 40% до 2030 г., докато от България, която има най-нисък БВП на глава от населението, просто не трябва да ги увеличава.

Дневник