"Очакванията" на президента Румен Радев за раздвижване по въпроса с еврочленството на Северна Македония бяха тълкувани с надежда югозападно от българските граници, докато страната се готви да посрещне държавния глава на летището в Скопие.

Летището ще е място за среща с македонския му колега Стево Пендаровски, а след нея двете делегации, с медийни екипи, ще се качат на българския самолет за Рим и съвместно отдаване на почит на светите братя Кирил и Методий. "Много надежда в един самолетен полет," пише близкият до управляващите вестник "Слободен печат".

Формалната програма на събитието включва и договор за сътрудничество между двете информационни агенции, МИА и БТА, който ще бъде подписан от директорите Драган Антоновски и Кирил Вълчев. От македонска страна в делегацията, която след това ще отпътува за Рим, е и външният министър Буяр Османи.

Интересът към визитата обаче е свързан и с усилията на европейската дипломация да тласне двете страни към компромис, за да продължи Северна Македония пътя си към ЕС. Днес Михаел Рот, който отговаря за европейските въпроси в кабинета на германския канцлер Ангела Меркел, е в Скопие. Вчера полският външен министър Збигнев Рау заяви, че за страната му "няма дилема", че Северна Македония заслужава да започне преговори с ЕС.

Думите на Радев

"От известно време получавам всеки ден покани за разговори с европейски лидери, еврокомисари," каза Радев след Европейския съвет, на който присъства в понеделник и вторник. "Темата е много чувствителна, очакванията са много големи. Няма да крия - очакванията са насочени към България. Няма да казвам "натиск", ще използвам тази дипломатична фраза."

Последва фразата, тълкувана в македонски медии като шанс да се договори компромис:

    "Очаква се на Съвета през втората половина на юни да има придвижване по въпроса за започване на преговори за Република Северна Македония."

Румен Радев, президент на България

Радев заяви ден по-рано, че пътят на европейската перспектива на Скопие минава през София и нейната подкрепа е "най-важна", въпреки че трябва има такава от всички европейски столици. Той изтъкна още, че "пътната карта" за изпълнение на Договора за добросъседство - едно от условията за българското "да" - трябва да се сравни с "изискванията на българския парламент" (има се предвид рамковата декларацията, приета през 2019 г. с условия към Северна Македония). Македонски наблюдатели обръщат внимание, че думите на Радев са нова версия на фраза на европейските дипломати, "Пътят на Скопие към ЕС минава през Охрид".

По-рано Радев обърна внимание, че България е станала интересна на всички европейски лидери и на ден той разговаря с "по двама премиери, един президент и един комисар". Сред тези лидери със сигурност е гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, който показа силен ангажимент към Северна Македония миналата седмица и който е разговарял с президента в петък след обяд.

В коментарите на Радев за очакванията няколко македонски медии виждат надежда. Същевременно служебното правителство, макар да посочва отношенията със Северна Македония като основен приоритет, говори за стъпки към възстановяване на доверието и диалога, а не и за промяна на българската позиция.

Надежда до юни

Дипломацията на редица европейски държави се надява на пробив, след като през ноември България блокира пътя на Северна Македония към първата междуправителствена конференция (същинското начало на преговорите) с ЕС. Продължава инициативата за постигане на компромис на португалското председателство на Съвета на ЕС за Европейския съвет на 21-22 юни, за да бъдат одобрени тогава преговорните рамки на Северна Македония и Албания.

Еврокомисарят за разширяването Оливер Вархеи пристигна миналата седмица в София, а след това - в Скопие заедно с португалския външен министър Аугущу Сантуш Силва. От българска страна коментарите бяха сдържани, но от македонска в медиите изтече информация за конкретно предложение, отправено по време на разоворите - например гаранции за изпълнение на договора, заедно с позоваване на Рамковата декларация в парламента. Македонски политици твърдят, че са взети предвид тревогите и на двете страни.

Агенция БГНЕС писа, че документът на практика "пренася" българските предложения към Процеса за стабилизиране и асоцииране, където (за разлика от предприсъединителните преговори) България няма инструменти да блокира Северна Македония. В рамките на ПСА трябва да се следи и за изпълнението на пътната карта. Македонските власти трябва да признаят и че езикът е кодифициран през 1945 г. (но това е било потвърждавано на официално ниво).

Македонският премиер Зоран Заев не скри изненадата си, че "държава в ЕС, която е от другата южна страна на европейския континент, която не е толкова близко до Балкана и не е толкова въвлечена (в процесите тук), подходи творчески и изобретателно, за да намери решение".

Дневник