Надежда за преход към зелена енергия в силно замърсен регион - това видяха активисти и някои коментатори след отказ на Сърбия от спорен енергиен проект, който Европейската банка за възстановяване и развитие отхвърли, но който Китай реши да подкрепи.

Сърбия реши да спре изграждането на ТЕЦ "Колубара Б", започнато през 80-те и прекъснато през 1992 г. Проектът беше възобновен през 2012 г., когато Европейската банка за възстановяване и развитие за кратко обмисляше финансиране на проекта. В началото на 2020 г. беше подписано предварително споразумение с "Пауър Чайна" (PowerChina), но все още не бяха издадени разрешителни.

До 2018 г. проектът изглеждаше обречен, но въпреки това Сърбия прояви интерес към продължаването му. Миналата есен "Пауър Чайна" се съгласи на инсталира 350 мегавата мощности до 2024 г. В Брюксел проблемът с подобни проекти е, че държави като Китай (които плътно стоят зад решенията на компаниите си) се съгласяват да работят по тях без оглед на екологичните стандарти в блока в регион, където замърсяването от тежка индустрия и производство на енергия от години е проблем.

В съобщение на министерството се отбелязва, че плановете за енергиен преход с хоризонт 2050 г. трябва да бъдат фокусирани върху освобождаване от зависимостта от изкопаеми горива възможно най-скоро.

Реакции

Граждански организации приветстваха обявеното спиране на строежа на новата ТЕЦ "Колубара Б" в Сърбия като първа стъпка към конкретни действия за борба със замърсяването на въздуха и за декарбонизация на енергийния сектор, се посочва в прессъобщение на организацията "Клаймът екшън нетуърк" Европа (CAN Europe), изпратено до БТА.

"Планирането на справедлив енергиен преход трябва да включва всички засегнати страни, както и експерти, и да осигури последователен подход за гарантиране на успешен енергиен преход. Това е единственият начин, по който Сърбия може да постигне нулеви нетни емисии до 2050 г., което трябва да бъде основната й климатична и енергийна цел", посочи Виктор Беришай от "Клаймът екшън нетуърк" Европа.

"Предвид тежката зависимост на Сърбия от остаряла и замърсяваща технология за добив на енергия от въглища, която е отговорна за 50 процента от всички емисии на газове с парников ефект от ТЕЦ-ове на Западните Балкани, прекратяването на проекта "Колубара Б" е абсолютният минимум на това, което сръбското правителство може да направи. Сега то трябва също така да разгледа възможността за отказ от ТЕЦ "Костолац Б3", обяснява Миряна Йованович от белградското "Отворено училище", отбелязвайки, че "може да се окаже по-евтино да се откажеш, отколкото да плащаш такси за въглеродни емисии".

Тя изтъкна, че "въглищата постепенно отпадат в нашия регион, в останалата част на Европа и в света" и работните места в тази индустрия вече няма да могат да осигуряват благосъстояние на местните общности в Сърбия. "Ако не бъдат направени много скоро реалистични и своевременни планове за енергиен преход, Сърбия ще се окаже в капана на използването на скъпи въглищни централи, което само ще направи по-болезнено преминаването към зелена и чиста енергия за местните общности и населението като цяло", подчертава Йованович.

Решението обаче бе критикувано от миньорската общност.

Дневник