Европарламентът наблюдава внимателно система за масово наблюдение с хиляди "умни" камери с възможност за лицево разпознаване. Този коментар от интервю за EurActiv на евродепутата Гуендолин Делбос-Корфийлд от групата на "Зелените" означава, че Брюксел насочи вниманието си към проект, безпокоил активисти и през 2019 г.

Новите камери ще могат да идентифицират заподозрени, ще обработват изображения с лица на попаднали в обсега им. За разпознаване на хора ще се използва биометрична база данни, която вече има снимки на почти всички сърби над 16 г.

По европейските стандарти това е недопустимо - най-малкото защото регламентът за защита на личните данни, GDPR, изключва търсенето в такива бази данни по лице. Може да не е допустимо и по сръбските. Фондацията Share Foundation, с която и Европарламентът е в контакт, отбеляза наскоро, че основанието да се изполва лицево разпознаване към момента все още не е прокарано в сръбското право.

Част от камерите започнаха да пристигат в Белград през 2019 г.. Междувременно броят на планираните устройства в столицата рязко набъбна; през 2019 г. и до пролетта на 2020 г. се говореше за над 1000 камери, няколко месеца по-късно сръбската столица обяви разполагането на над 8000. Повечето предстои да бъдат доставени.

С китайски привкус

Властта настоява, че проектът на "Хуауей" ще направи столицата по-безопасна. Въпросът за активисти е дали начинът, по който са разположени и се използват камерите, е законен. Сръбски надзорни органи обърнаха внимание, че за начина, по който ще бъдат събирани данни от камерите, няма правна база.

Впрочем проектът "Безопасен град", сключен с "Хуауей" преди 7 години, бе изтрит от сайта на технологичния гигант през 2015 г.

Според евродепутата проблеми са липсата на информация как е поръчана тази технология или или как ще бъде поддържана. В Сърбия по-голяма грижа е друг риск, споменаван от нея - този за пълен контрол на обществото. Тревога поражда и въпросът какво ще се прави със системата - напреднала технология от Китай, с която ще се наблюдават масово сръбски граждани и чиито параметри са "тайна".

Тези тревоги са от години. Поставянето на камерите - според Share Foundation създаващо безпрецедентно покритие, каквото няма в никоя европейска столица - е част от дълго продължилото сближване на Сърбия и Китай. Този процес, който не е равен и в който Белград прави и крачки назад, все повече привлича вниманието на Европа. Ваксините от Китай, превърнали Сърбия първо в лидер в имунизацията на континента, а след това (когато интересът на гражданите намаля) и във водеща във ваксинната дипломация, са едва последният пример, че в държава, желаеща да се присъедини към ЕС, се засилва влиянието на друга, която е максимално отдалечена от ценностите му.

От Европарламента се опитват да уредят срещи със сръбски представители по темата, но с променлив успех. Сред въпросите, които ще трябва да им зададат, обаче ще трябва има не само такива за Китай, а и за плановете на властите в Белград - как точно смятат да ги използват.

Дневник