Ваксините, Китай, климатът и ангажимент за глобален корпоративен данък белязаха срещата на лидерите на Г-7. Заедно с тях обаче пред седемте държави изплува и тема, която Обединеното кралство се надяваше да не се появи, тъй като твърди, че вече е отворило нова страница с излизането си от Европейския съюз.

На френския президент Еманюел Макрон, участвал в срещата на седем индустриализирани държави (САЩ, Канада, Великобритания, Япония, Италия, Франция и Германия), бяха приписани думите, че Северна Ирландия не е част от Великобритания, защото от негово сравнение следвало, че тази съставна единица на Обединеното кралство не "част от една и съща територия" с него, както е например Тулуза с Франция.

Коментарите му на една от срещите по време на форума бяха бързо опровергани от Елисейския дворец, но напрежението засегна както домакина на срещата Великобритания, така и Франция, обвинявана, че е нарушила протокола.

При това "Дейли телеграф" и други британски таблоиди разпалиха страстите в момент на продължаващ раздор между Лондон и Брюксел за окончателните правила за движение месеци след фактическото излизане на Обединеното кралство от ЕС.

През Северна Ирландия минава единствената физическа граница на кралството и блока; въпросът е как тя да не се превърне в "твърда граница" на острова, където са Република Ирландия и Северна Ирландия, да не подхрани социалното напрежение и сепаратистките тенденции, като продължат да се зачитат правилата за движение на хора, стоки и услуги на ЕС, въпреки че британската територия не е в него.

Решението, прието в последния момент преди крайния срок за Брекзит, означава, че Северна Ирландия продължава да спазва много от правилата на ЕС за търговията, но на практика създава и регулаторна граница в Ирландско море, с други думи - и проверки на стоките, минаващи през него, въпреки че се придвижват от една до друга територия на една и съща държава.

Лондон отказва за момента да прилага договорени проверки на стоки, които влизат в Северна Ирландия от Англия, Шотландия и Уелс. От юли би трябвало да изтече гратисен период, в който Великобритания може да не прави такива проверки на някои видове месо, включително на наденички. Лондон обаче едностранно удължава периода за някои стоки и това разгневява континентална Европа.

Не е само заради наденичките

След предполагаемите думи на Макрон външният министър Доминик Рааб заяви, че подобни изказвания са "обидни" и че целят да характеризират Северна Ирландия като "някаква отделна страна". Президентът отрича да е поставял под съмнение "целостта на британската територия"; напротив, Макрон имал предвид само "географска територия".

Реакцията на Макрон - според източници от Елисейския дворец на "Ройтерс", Би Би Си и други - дошла от реторичен въпрос на премиера Борис Джонсън, домакин на срещата в Уелс. Той попитал Макрон дали може да си представи какво ще стане, ако се забрани продажбата на наденички от Тулуза в Париж.

"(Макрон)... му каза, че Тулуза е част от същата територия, а със Северна Ирландия не е така," понеже тя е отделена от останалите съставни части на Великобритания - между тях е Ирландско море, обяснява един от източниците. "Това са различни географски конфигурации и сраняваме неща, които са абсолютно несравними."

Вероятно тези думи са и причината Джонсън да каже пред "Скай нюз" вчера: "Някои от нашите приятели... изглежда, не разбират, че Великобритания е една единствена държава и една единствена територия. Мисля, че трябва да си го набият в главата." На пресконференцията пък Макрон каза, че "няма да спорим за това всеки ден," тъй като британският суверенитет никога не е поставян под въпрос от Париж. Коментарите на самия Джонсън бяха насочени към нуждата да с направи "необходимото, за да се защити териториалната цялост на Великобритания".

На теория "въпросът с наденичките" би се решил, ако Великобритания се съгласи да приеме европейски стандарти за продуктите си. Според ирландския премиер Михол Мартин "проблемът не е в самите наденички", а във факта, че едностранно се нарушават споразумения и че Великобритания се готви да направи това отново. Още преди срещата от Европейската комисия имаше коментари, че търпението на Брюксел се изчерпва - Обединеното кралство само е решило да излезе от съюза, след това суверенно сключва споразумения, а накрая не ги прилага.

Какво все пак се договориха лидерите

Ваксини. Ще бъдат осигурени още 1 млрд. дози чрез финансиране на механизма КОВАКС или предоставяне на собствени запаси на държави със средни или високи доходи. Ангажиментът идва основно от САЩ, Великобритания (неочаквано обещала 100 млн. дози) и Германия. Ще се улесни производството на ваксини в Африка, както и другаде в държави с ниски доходи (но това не е ангажимент за отмяна на патентите).

Ще се вземат мерки и за глобално наблюдение на развитието на болести, за да се предотвратят бъдещи пандемии - според домакина Джонсън това включва и създаване на нов надзорен орган. Целта е изграждане на механизъм, който да позволи при следваща пандемия да се предоставят тестове, ваксини и лекарства до 100 дни.

Китай. Усиленото споменаване на Пекин е новото в декларацията, тъй като е прецедент за среща на Г-7. Китай се призовава да "уважава човешките права и фундаменталните свободи", особено заради ставащото в уйгурския район Синцзян и заради посегателството срещу автономията на Хонконг, седемте изразяват надежда за мир и в Тайванския проток. Отправя се и искане за разследване на произхода на коронавируса (каквото пожелаха САЩ, а скоро зад него застана и Европа).

Активисти критикуват тона към Китай като "смекчен", например заради липсата на коментари за принудителния труд в лагери в Синцзян. Дори този тон обаче разгневи азиатския гигант достатъчно, за да заяви китайското посолство в Лондон, че държавите от Г-7 се "месят" във вътрешните му работи с цел "политическа манипулация".

Климат. Седемте индустриализирани държави се ангажират да координират действията си за опазване на климата и да осигуряват по 100 млрд. долара годишно за подпомагане на по-бедните страни

Към този план има и критики, тъй като в заключителната декларация липсва например точен календар за спиране на работата на въглищните централи.

Данъци. Г-7 потвърди ангажимента си към глобална сделка за данък от най-малко 15% за глобалните корпоративни гиганти като "Амазон", "Гугъл" и "Фейсбук".

Дневник