Европейската комисия предложи в сряда създаването на мрежа от киберексперти, която ще се задейства при големи кибератаки и кризи, засягащи повече от една държава.

Експертите, оприличени от вицепрезидента за европейския начин на живот Маргаритис Схинас на сили за бързо реагиране, за първи път ще имат и оперативна роля. Те ще могат да пристигат на мястото на атаката за справяне с пораженията от киберинциденти и за връщане на откупите, които киберпиратите прибират срещу възстановяване на достъпа до компютърните системи на жертвите.

При представянето на идеята Схинас няколко пъти похвали американските служби, които са успели да възстановят 85% от парите (по данни на ФБР 64%) от 4.4 млн. долара, платени на киберпиратите, които спряха през май петролопровода "Колониал", снабдяващ с бензин, дизел и керосин 17 американски щати.

Вицепрезидентът призна, че ЕС няма звено, което да действа достатъчно бързо, за да възстанови щетите по мрежите и на загубите от плащането на откупи при рансъмуер атаки. В момента всяка държава се справя сама и няма задължение да споделя информация, а само да оповестява останалите за извършването на кибератаки.

Рансъмеур нападенията, чиято честото се увеличава по целия свят, представляват поставяне на зловреден софтуер в компютри, чрез който се блокира работата им или се извлича информация. След това жертвата е изнудвана за откуп, за да получи друга програма, с която да възстанови дейността на компютрите си. Преди месец обект на такава атака беше ирландската здравна система, като блокирането на мрежата й доведе до спиране на 80% от дейностите на болниците и здравните центрове.

Еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон съобщи, че броят на големите рансъмуер атаки се увеличава и че ЕС не би могъл да се справи с растящата заплаха за киберсигурността си, без да вземе допълнителни мерки. Създаденото звено ще работи по протоколи за съвместна дейност, които тепърва ще се подготвят. Засега не е ясно как ще се организира достъпът на експерти от чужди държави до системите на обектите, които са жертва на киберинциденти, тъй като най-често те са част от критичната инфраструктура и националната сигурност на всяка държава.

Отделът ще обедини ресурси и експертен опит на ЕС и страните членки за ефективно предотвратяване, възпиране и реагиране на масови киберинциденти и кризи, каза Схинас.

Звеното ще има виртуална и физическа платформи, чрез които държавни и частни киберзащини общности ще могат да работят заедно, намалявайки времето за противодействие на атаките, което е от съществена важност за възстановяване на щетите. От съвместното киберзвено ще се очаква да осигурява координиран отговор при мащабни киберинциденти и кризи, както и да предлага помощ за възстановяване.

Собствеността върху структурата ще се поделя между държавите от ЕС и частните субекти, които участват в него. Еврокомисията планира то да премине ще към оперативна фаза до 30 юни 2022 г. и окончателното му създаване да приключи година по-късно.

Предлага се парите за изграждането на платформата и установяването и поддръжката на сигурни комуникационни канали да дойдат от европейския бюджет чрез програмата "Цифрова Европа" и Европейския фонд за отбрана.

Дневник