Предзвикателно подхождащият както към медиите в Словения, така и към политиците в Брюксел премиер Янез Янша ще привлича европейското внимание в следващата половин година. Причината е, че страната му приема от Португалия председателството на Съвета на Европейския съюз.

Янша посочва серия приоритети - сред които разширяването на ЕС към Западните Балкани - в списъка си. Страната, която бе част от Югославия, обаче разпалва и друг дебат в Западна Европа.

Премиерът, поел властта през март 2020 г., подхранва оттогава атмосфера на враждебност към медиите и е обвиняван в опити да подкопае устоите на други сфери като съдебната власт, включително с отношението към европейската прокуратура. Освен това близкият до Виктор Орбан Янша е на страната на приятеля си в новия ожесточен спор, с който унгарското правителство мобилизира избирателите си преди вота догодина - закон срещу "ЛГБТ пропагандата". На последната среща на върха се чуха остри реплики към Орбан, че или трябва да се върне към ценностите на толерантността, или да напусне ЕС. Освен полския премиер Матеуш Моравецки само Янша се застъпи за Орбан.

Приоритетите

Върховенството на закона се очаква да е тема и в следващата година, след като миналата година ЕС прие новия си дългосрочен бюджет с прокарване на механизма "пари срещу законност" след исторически компромис с Унгария и Полша. Срещу двете държави текат европейски процедури поради заплахи за принципите а ЕС и върховенството на закона от различно естество, докато двете силно консервативни правителства са критикувани, че злоупотребяват с властта, си за да я утвърдят. Еврокомисията наскоро обърна внимание специално на атаката срещу медийните свободи в Словения и на случая, при който Янша започна лична кампания срещу журналист, критикувал опитите за реформа в държавната телеграфна агенция. Янша дори е наричал журналистите "преститутки".

След оживените дискусии за унгарския закон Янша обяви, че страната му не желае да е част от "нови разделения" в Европа. Принципните спорове по темата за ЛГБТ обаче са само част от назряващия дебат, свързан със схващането на запад, че толерантността и уважението към върховенството на закона са споделени ценности на държавите в ЕС. Самият Янша е осъждан за корупция (по-късно решението е отменено) и преди време бе определен от бившия си колега Бойко Борисов като човек, почти "унищожен" от върховенството на закона.

Месец преди председателството опозицията внесе искане за отстраняването му, но крехко мнозинство в парламента осуети този план. Спорове породи и отхвърлянето на двама словенски кандидати като делегирани европейски прокурори. Правосъдният министър Лиляна Козлович, която бе предложила имената, подаде оставка. Европейският прокурор Лаура Кьовеши изрази притеснение, че Любляна не сътрудничи на нейната институция и това поставя под въпрос ангажимента им към върховенството на правото и доверието към ефективното функциониране на системата за контрол на еврофондовете в Словения.

В поляризираното от години словенско общество се чуват опасения от "втора Унгария". Правителството, а и президентът Борут Пахор, уверяват, че дневният ред на председателството ще остане твърдо либерален.

Любляна обаче сама поставя върховенството на закона сред приоритетите за слеващите шест месеца. Други са:

- мерки за укрепване на възстановяването на Европа след COVID-19;

- стъпки за "стратегическа автономия" на ЕС в сектори като сигурността (приключилото президентство на Доналд Тръмп даде тласък на дебата, който продължи и след смяната в Белия дом);

- още събития от Конференцията за бъдещето на Европа;
- насърчаване на евроинтеграцията на Западните Балкани.

Мястото на Балканите

В публикуваната програма се говори, че отговорността на медиите, социалните партньори и други сектори към върховенството на закона и фундаменталните ценности не може да е по-голяма от институциите, избрани с "демократична легитимност". Уважението към законността е условие за "взаимното доверие между членките". Въпросът в този текст изглежда като конституционен и политически, а не базиран на ценности.

Устойчивостта на ЕС пред бъдещи предизвикателства, стратегическата автономия и възстановяването са отделени в спецална точка в програмата. Следват отделни за конференцията, за "съюза на европейския начин на живот, върховенството на закона и равните критерии за всички" (така представя Любляна темата за правовата държава насред обвинения от Орбан и Янша в "двойни стандарти" към Източна и Западна Европа) и "Надежден и сигурен ЕС, способен да гарантира сигурността и стабилността в съседните си държави."

Вероятно приоритетът с най-голяма значимост за България е последният, тъй като продължава да е нерешен въпросът с началото на преговорите на Северна Македония и Албания с ЕС. След като Нидерландия оттегли ветото си за Албания, остана само това на София за Скопие. Янша не скрива, че смята застоя в разширяването за голяма грешка.

Португалия, макар да бе отдалечена от региона страна, търсеше компромис за довършване на работата на предишното председателство - германското, заинтересовано от началото на преговорите (председателското "трио" в момента е Берлин - Лисабон - Любляна). В последните дни на мандата ѝ обаче министър забърка скандал в Северна Македония, като обяви, че езикът ѝ е бил част от българския. В София някои разтълкуваха това като поддръжка за България, в Скопие - като въпрос дали дипломатическите обиколки на премиера Зоран Заев за лобиране в полза на македонската позиция дават плодове.

Македонските власти обаче гледат с по-голям оптимизъм към Любляна. Тя ще е домакин на срещи в различен формат (включително на върха) на Западните Балкани, с участието на ЕС или без него. Президентът Стево Пендаровски вчера открито изрази радостта си, че португалското председателство е свършило и започва словенското и припомни близостта на двете страни, впрочем поддържана още когато те са субекти на Югославия.

Още в началото на годината обаче имаше съмнения доколко политическият капитал на Янша може да помогне за преодоляване на такива препятствия.

Разделенията

Независимо от уверенията на Янша разделението "изток-запад" в ЕС само ще се задълбочи, докато в блока се обсъжда влезлият в задънена улица пакт за миграцията. С мерките за сигурност, подсилили защитата на границите в навечерието на председателството, Любляна изпраща 1000 полицаи от резерва и заделя още 2.5 млрд. долара за охраната на границата тази година, пише EurActiv.

Изграждането на новия миграционен пак е в застой заради пандемията, но това не се харесва на южните държави "на първа линия". Те посрещат най-много мигранти и искат разселването на търсещите убежище в държавите от ЕС да не е доброволно. Обратно, Източна Европа се съпротивлява срещу приемане на мигранти.

"Зеленият" дневен ред на блока след възстановяването, борбата с климатичните промени и нужният преход също ще са актуални в хода на председателството. Това става дни след като България единствена не подкрепи климатичния закон на ЕС.

Дневник