Обичаят „Сляпа кукла” е кандидатурата на област Шумен за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2021 г., съобщиха на страницата си от Областна управа – Шумен.

Това е стар, предсватбен обичай, практикуван в региона на село Мараш и Дивдядово, община Шумен. Той е уникален за страната и е правен само тук.

Предложението за включване на обичая в Националната система е направено от Народно читалище „Васил Друмев – 1881“ с. Драгоево, община Велики Преслав, област Шумен.

За участие в областния етап на процедурата в Областна администрация - Шумен е постъпило още едно предложение - от Народно читалище „Съзнание – 1927“ с. Веселиново в раздел традиционни обреди и празници за обичай „Кукеровден – български обичай от дълбока древност“.

Кандидатурите са разгледани и оценени от комисия, назначена със заповед на областния управител на област Шумен, в състав: председател- доц. д-р Катя Кайрякова – преподавател във ВСУ „Черноризец Храбър” и главен художествен ръководител на АНПТ „Шумен” и членове доц. д-р Грета Стоянова – преподавател в ШУ „Епископ Константин Преславски”, д-р Ирина Крумова – главен уредник отдел „Етнография” в Регионален исторически музей – Шумен, Анета Мутафчиева – главен художествен ръководител на АНПТ „Мадара” и АНПТ „Звънче“ и председател на Областния читалищен съюз-Шумен, Цанка Чилингирова–експерт в Регионален експертно-консултантски и информационен център „Читалища” Шумен.

Комисията е провела своята работа чрез писмена процедура и е избрала кандидатурата на „Сляпа кукла“.

В мотивите е посочено, че обичаят е много интересен от гледна точка на психологията и значението на знаците и последвалата съдба на младоженците, включва гадаене, наричане и следване на определен ритуал, разкривайки по този начин много от вярванията и пожеланията за хармоничен живот след сватбата.

За първи път информация за обичая е събрана по време на подготовка на група за автентични обичаи от село Мараш, Шуменско за участие в Националния събор в Копривщица през 1986 г. При последвали изследвания се установява, че е познат и в съседното село Дивдядово /сега квартал Дивдядово/. В старинен вид обичаят се практикува масово до 1935-1936 г. След 1986 г. е възстановен и пресъздаван от група за автентичен фолклор „Дядо Драгой“, представен е на фестивали и празници.

Националната система „Живи човешки съкровища – България” се попълва на всеки две години.  Тя цели съхраняване на важни за България и нейната култура знания, дейности и умения на общности, групи и отделни лица, тяхното предаване на следващите поколения чрез неформално и формално образование, както и да осигури тяхната видимост чрез публично признание на национално и международно равнище.

Попълването на системата става на два етапа – областен и национален. До 30 юни 2021 г. в Министерството на културата следва да постъпят протоколите от работата на областните комисии и пълните досиета на селектираните за национално ниво кандидатури.

През месец юли 2021 г., национална комисия ще обсъди излъчените областни кандидатури и ще направи аргументирано предложение за вписването на нови елементи в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство.

ШУМ.БГ