Съединените щати отново припомниха на Европейския съюз за риска от загуба на доверие на Западните Балкани за сметка на успехите на Русия и Китай, предаде "Блумбърг".

Изпълняващият длъжността помощник-държавен секретар за Европа Филип Рийкър отправи предупреждението по време на организираното в Охрид събитие Prespa Dialogue Forum. В него се включиха миналата седмица политически лидери от Западните Балкани и други държави (например САЩ и съседна Гърция), експерти и журналисти. Нямаше нито един български представител и премиерът Зоран Заев изрази съжаление за това, макар че до София били изпратени покани.

Регионът с население 18 хил. души се нуждае от "реални действия" на ЕС в момент, когато доверието на жителите - и следователно влиянето ми - е достигнало много ниско равнище. "Намираме се на изключително важен кръстопът, където обещанията може вече да не получават същото доверие, ако не последват реални дйствия, за да се изпълни ангажиментът, каза Рийкър."

Според американския представител са нужни повече инвестиции и по-сериозен ангажимент на Балканите, за да стане регионът "привлекателен за висококачествени глобални инвеститори", които могат да бъдат алтернатива на действията на Русия и Китай.

Съпротива

Рийкър не споменава България, но страната се превърна в основен фактор за блокирането на преговорите с Европейския съюз.

"Блумбърг" отбелязва, че в Западна Европа много държави не гледат благосклонно на разширяването заради спомена за корупционните сканали и предизвикателствата за демокрацията в някои от по-скорошните членки.

Същевременно най-открито противопоставящата се страна на преговорите с някоя от държавите оттегли позицията си срещу началото им преди няколко седмици. Нидерландия обяви, че Албания е готова да започне преговори, след като парламентът ѝ дълго имаше резерви по темата. По-рано Франция е налагала вето (на принципното съгласие за преговори) с аргумента, че ЕС първо трябва да реформира методологията на диалога с кандидатките.

"Разбирам България, но..."

Форумът се състоя в момент, когато председателството на Европейския съюз премина от Португалия в Словения. За Българското национално радио словенският премиер Янез Янша обяви, че разбира позицията на България около ветото, но трябва да се направи компромис. Според него за София е добре да приеме "нация, която говори сходен език и има близка култура. Може да е спорен въпрос, но трябва да имаме стратегически поглед върху нещата.

"Когато сме в едно семейство, първо идва интересът на неговия член и после - на останалите. Трябва да се държим като семейство, но да се опитаме и да намерим компромис."

Янша също така повтори позицията си отпреди няколко седмици, че ако ЕС не се разшири, ще го направи някой друг, и да се помогне на Западните Балкани: "Тези, които го имат (европейско бъдеще - бел. ред.), трябва да им подадат ръка. Иначе други разпростират влиянието си върху тях."

Нова декларация

В тази ситуация се появи нов инициативен комитет със седем учени и общественици с остра декларация и седем условия от Северна Македония, за да получи подкрепа от България за начало на преговорите.

Подписалите декларацията са акад. Георги Марков, проф. Казимир Попконстантинов, проф. Пламен Павлов, проф. Христо Проданов, проф. Христо Смоленов, проф. Трендафил Митев, доц. д-р Александър Гребенаров и доц. д-р Георги Николов.

Според тях подкрепа за начало на преговорите е възможно само при много конкретни искания: правни гаранции, че ще се спазват Договорът за добросъседство и предстоящите ангажименти, в преговорната рамка; отказ от малцинствени и териториални претенции; реабилитация на жертвите на югославския комунизъм с българско самосъзнание; промяна в учебните програми; премахване на табели и надписи; и придържане към "установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза относно официалния език на Република Северна Македония. Тази клауза да намери съответен израз в официалните документи на Европейския съюз".

В голяма степен изредените условия напомнят ангажиментите, поети от Заев при посещението му в София. След като България повтори ветото си за начало на преговорите, изреждането на тези ангажименти като гаранция за подобряване на диалога със Скопие се появи и в позициите на Министерството на външните работи. Нито в декларацията на учените, нито в позициите на МВнР не се споменава към момента формулировката "официален език на Република Северна Македония" като задължително условие, каквото бе отпреди първото вето през 2017 г. В договора, включително в ратифицирания от парламента в Скопие екземпляр, се използва изразът "македонски език, съгласно Конституцията на Република Македония", какъвто е употребен и за българския.

Дневник