Не можехме да предвидим, че България ще блокира началото на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз", когато след решаването на спора за името между Скопие и Атина София "изведнъж" се намеси.

Това каза германският канцлер Ангела Меркел на последната си - виртуална - среща на върха на Берлинския процес. В нея участваха и лидерите на Западните Балкани, България, Гърция, Хърватия, Словения, Италия, Австрия и Франция. Германия е председател на Берлинския процес от 1 януари 2021 г.

Коментарът на Меркел следва двукратно вето на България за начало на преговорите със Северна Македония.

София оформи позицията с конкретни условия за Скопие преди малко над година и половина, а по времето, за което говори канцлерът - момента след подписване на Преспанския договор през 2018 г. - ангажименти на Северна Македония бяха формулирани много по-общо в Договора за добросъседство. По това време Гърция изглеждаше като последното сериозно препятствие пред началото на преговорите за членство на страна, която Еврокомисията от няколко години определя като готова да ги започне.

Меркел добави, че в 16-те години, които прекара на власт в Германия (тя се оттегля след изборите през есента, защото не е кандидат) е имало успехи и положителни новини от Балканите, но и "редица трудности". Посочи сред тях спора на Сърбия и Косово, изпълнената с проблеми избирателна система на Босна и Херцеговина и конфликта по културни и исторически въпроси между Северна Македония и България. По тази точка трябва "голяма ангажираност и много търпение".
След решаването на спора за името между Гърция и Северна Македония проблемът на Косово, все още смятано от Сърбия за нейна провинция, и нерешени въпроси в Босна и Херцеговина се считаха за последните сериозни кризи на Балканите (последният актуален в Босна въпрос са слабостите на избирателната система, макар други, като напрежението между Сараево и Баня Лука, да са се ползвали с повече внимание през годините).

На същата среща служебният премиер Стефан Янев изрази разбирането на България, че "европейската перспектива продължава да бъде ключов двигател за трансформацията в Западните Балкани", цитира думите му пресслужбата на Министерския съвет.

Макар и Меркел, и представители на ЕС да повториха призива си за европейско бъдеще на Балканите, Берлинският процес не е свързан с разширяването, а започна през 2014 г. като негова алтернатива, която да насърчи по-бързо работата по общи проекти на Западните Балкани и съвместни такива с ЕС.

Сред важните постижения е отпадането на роуминга между държавите от Западните Балкани, друго е съзнаването на регионална младежка мрежа. Има и стъпки към общ регионален пазар, макар според някои критици те да се дублират с инициативата "мини Шенген" на Сърбия, Албания и Северна Македония.

Дневник