Нова, предложена от опозицията резолюция за "червените линии" на страната в преговорите с България, ще бъде гласувана в македонския парламент и за момента между управляващи и опозиция от етническия "македонски" блок дават сигнали за подкрепа.

От "албанска" страна - включително сред коалиционните партньори в кабинета на премиера Зоран Заев - ситуацията изглежда различно.

Социалдемократите на Заев потвърдиха, че щом текстът бъде внесен, ще застанат зад него, направиха го и по-малки партии. Това стана две седмици след второто вето, наложено на Северна Македония от България за началото на преговорите с Европейския съюз.

След визитата на Заев в София миналия месец ВМРО-ДПМНЕ, която предложи резолюцията, обвиняваше премиера в непрозрачност на преговорите с България. Това стана дори след като Заев обяви, че е предадено на българския му колега Стефан Янев конкретно предложение за решаване на спора.

Какво съдържа резолюцията

Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски каза при обявяването на резолюцията, че тя съдържа "националните червени линии, от които нито едно правителство не смее да отстъпва".

В документа, копие от който бе публикувано от няколко медии, се споменава контекстът на наложените двустранни пречки "по пътя на нашата интеграция в Европейския съюз". Условията, които парламентът би следвало да одобри, включват безрезервно уважение към "знанието на македонските обществени, хуманистични и култорологични науки за самобитността на македонския народ и неговия исторически, езиков, културен и религиозен континуитет".

Освен това се изисква уважение към "знанието, утвърдените факти, усвоените теории и емпиричните изследвания на съвременанта светска славистика" - например за това, че:

- македонският език и диалектните му разновидности имат свой "пространствен и времеви континуитет" (българската лингвистика е на друго мнение, защото разглежда македонския като диалект на българския и следователно част от същия диалектен континуум);

- езикът е част от македонската идентичност заено с набор от "многовековни традиции, предания, обичаи, колективна памет" и др. (тук София и Скопие спорят, защото българската страна настоява, че не накърнява македонската идентичност с искането си да се използва конкретна формула за езика в документите за преговори);

- не бива да има "ексклузивно присвояване на историята и традицията" в споделените места на памет на балканските и средиземноморските народи и да се "робува на анахронистични исторически стереотипи и илюзии" (част от тези обвинения всъщност отправя България към Северна Македония).

"Риск от етническо разделение" в момент, когато "България остана сама"

Тъкмо езикът изглежда като един от спорните въпроси между "македонския" и "албанския" блок.

За Демократичния съюз за интеграция (ДУИ) трябва да се гарантира - в работата между всички партии в парламента - че текстът няма да създаде проблеми за Северна Македония и че "езиковата, историческата и културната идентичност не е дискусионен въпрос и не е въпрос за политическо договаряне".

Външният министър Буяр Османи отиде още по-далеч, като каза, че подобна резолюция трябва да се изготвя от нула, в координация между всички, а не като натрапена от една партия, и че от държавна резолюцията може да стана израз на етническа позиция. При това "не навлязохме в негативен дискурс с България" въпреки усилията на опозицията и "пред очите на света получихме признание, че сме прави" и вече "постигнахме етнически консенсус" - ще е грешка той да се разруши по етнически линии заради амбиции на отделни партии, обяви първият дипломат; изрази и твърдението, че "България остана сама" в преговорите, което в София се оспорва.

В резултат от тези коментари другите албански формации - коалицията между Алианса на албанците и Алтернатива - също призоваха за "внимание", за да не навреди текстът на евроинтеграцията на страната. От коалицията поставиха под въпрос липсата на единна позиция между Заев и партньорите му от ДУИ. Според депутата Халил Снопче и в разговорите, и в реформите е нужно да се внимава, защото "за нас са много важни добрите отношения в региона, а следователно - и с България".

Обратно, в СДСМ говорят за нуждата от подкрепа за всяка резолюция, защитаваща езика и идентичността в Северна Македония.

Как точно ще се говори за езика

Въпросът за формулировката, която ще се използва в преговорната рамка на Северна Македония с Европейскя съюз, за да се назовава езикът, остава сред най-деликатните в списъка с искания на България за предоставяне на дата за преговори. Темата отново изплува в дневния ред, след като миналата седмица от португалска страна дойде коментар за българския произход на македонския език.

Отказът от териториални и малцинствени претенции, както и от изготвяне на пътна карта за изпълнение на Договора за добросъседство, също са част от този списък. В Скопие са се чували коментари (включително от източници на "Дневник" в правителствените среди), че ако исканията на София действително се свеждат до тези проблеми, те са лесно решими.

България обаче поиска през есента в преговорния процес да се използва терминът "официален език на Република Северна Македония", като настояваше, че тя фигурира в Договора за добросъседство (а там се говори за "македонски език, съгласно конституцията на Република (Северна) Македония"). Това изискване не се споменава нито в последните коментари на Министерството на външните работи, нито в позицията на известни историци, които поискаха твърд подход от България по-рано през месеца.

Дневник