ЕС иска да ограничи плащанията в брой до 10 хил. евро като мярка срещу прането на пари и финансирането на тероризма. Предложението е включено в нов, шести поред пакет от законодателни инициативи в борбата с мръсните пари, представен във вторник в Брюксел.

Намерението е с него да се подобри разкриването на подозрителни транзакции и включва нови дейности като виртуалните валути, по-интегрирани финансови потоци в единния пазар и взема предвид глобалния характер на терористичните организации. Еврокомисията обясни, че новият пакет включва основно законодателство с пряко действие, което ще позволи да се избегнат забавяния при съобразяване на европейските стандарти с националните.

Таван от 10 хил. евро

Ограничението за 10 хил. евро за големи плащания в брой според Еврокомисията е достатъчно високо, за да не накърнява позициите на еврото като световна валута, но и ще затрудни престъпниците, които избягват по-лесно откриваемите транзакции, като плащат в брой.

Предложението цели да уеднакви тавана на сумите в брой, каквито има в две трети от държавите, за да затвори вратичките за престъпниците, използващи страните с по-високи лимити.

Държавите, които са сложили ограниченията си под 10 хил., ще могат да ги запазят или приравнят към общото. В България в момента лимитът за плащане в брой е 10 хил. лева.

В момента продавачите, които получават суми в брой над 10 хил. евро, трябва да извършват проверки по правилата за борбата с прането на пари, а в бъдеще те ще трябва да отказват такива плащания.

Разкриване на получателите на преводи в криптовалути

Предвижда се и да бъде забранено предоставянето на анонимни портфейли за криптоактиви, което ще изравни режима за виртуалните валути, след като по-рано ЕС забрани анонимните банкови сметки.

Еврокомисията иска правилата за криптовалутите да се приравнят изцяло към тези за традиционните финансови активи, като да се задължат всички доставчици на услуги да извършват проверка на своите клиенти по стандартите на ЕС за борбата с контрабандата и финансирането на тероризма. При преводи в криптовалути ще трябва да се подава информация, идентифицираща както изпращача, така и получателя, по същия начин, по който сега това се прави за паричните банкови преводи.

Ако бъдат приети, промените ще осигурят проследимост на прехвърлянето на криптоактиви, като например биткойн, и ще позволят предотвратяване и разкривана на евентуалното им използване за пране на пари или финансиране на тероризма.

Обща система за проверка на банкови сметки

Законодателният пакет предвижда и уеднаквяване на правилата за борба с прането на пари и финансирането на тероризма в различните европейски държави чрез приемане на правилник, описващ изискванията за проверка на клиентите, за собственост, както и за правомощията и задачите на надзорните органи и звената за финансово разузнаване. Предлага се този правилник да влезе в сила от края на 2025 г., като дотогава се изработят техническите стандарти за прилагането му.

Най-съществената промяна е изграждането на обща система за взаимна проверка на банковите сметки. Предлага се съществуващите национални регистри на банкови сметки и сейфове да бъдат свързани, за да се позволи по-бърз достъп до информация за тях. Така правоприлагащите органи ще могат да проверяват всяка банкова сметка, регистрирана в ЕС, ускорявайки финансовите разследвания и възстановяването на престъпни активи по трансгранични дела.

Преследването на "перачи" извън Европа

Еврокомисията предвижда да създаде и нов списък, индикиращ рисковете от пране на пари и финансиране на тероризъм в банковите системи на държави извън ЕС. Предлага се освен "черен списък" на ЕС за държави, които позволяват такива рискови действия, да се състави и "сив списък". Той ще бъде основан на оценките на Работната група за финансови действия срещу изпирането на пари (FATF), световната група за наблюдение за прането на пари и финансирането на тероризъм, създадена от Г7. Държави, включени в списъка на FATF, ще бъдат част и от списъка на ЕС, като съюзът ще има право и на допълнения въз основа на автономни оценки на риска. За страните, попаднали в някои от двата списъка, ЕС ще прилага мерки, пропорционални на рисковете за финансовата система на ЕС, породени от съответната държава.

Досега България не е била член на FATF, с която сътрудничат 35 държави, 14 от тях от ЕС.

Нова европейска агенция

За да се улесни координацията на европейско ниво и прилагането на разпоредбите, се предлага създаването на нова европейска агенция за борба с прането на пари. Тя ще надзирава националните надзорни органи и ще улеснява връзките между службите за финансово разузнаване. В регламента, с който тя ще бъде учредена ѝ се възлагат и преки функции да контролира големи финансови институции, работещи в няколко държави или пък създаващи непосредствени рискове.

Очаква се новата агенция да заработи от 2024 г., като 100 души от 250-членния ѝ персонал ще се занимават само с надзора на финансовите и нефинансовите компании в страните членки.

Парламентарната група на ЕНП в Европарламента обаче предупреди, че създаването на "шапка" над националните служби за финансово разузнаване може да доведе до смесване на правомощия. Говорителят на групата в комисията по Икономически и парични въпроси Маркус Фербер предупреди, че европейската агенция трябва ясно да поеме от националните власти функциите по надзора на най-рисковите финансови институции.

Според изпълнителния вицепрезидент за икономиката на Европейската комисия Валдис Домбровскис ЕС и сега има най-строгите правила срещу прането на пари, но сегашните предложения ще позволят те "да се прилагат последователно и под строг надзор, за да е сигурно, че наистина хапят".

Дневник