Между Сърбия, Албания и Северна Македония няма да има граници от 1 януари 2023 г., продължава работата по изграждане на единен пазар и достигане на вишеградски стандарти, а взаимодействието в региона ще е насочено по-малко към миналото и повече към икономиката и бъдещето.

Такива резултати очакват трите държави след подпис на три документа на Икономическия форум за регионално сътрудничество в Скопие, дали на интеграционния им проект от последната година и половина името Open Balkan.

На организираното по тристранна инициатива събитие присъстват представители на над 300 компании от Северна Македония, Сърбия, Албания и други държави, както и представители на международни институции.

В сърдечна атмосфера, насърчавана от тях самите, но в общи линии приветствана от медиите на трите държави, лидерите Александър Вучич, Еди Рама и Зоран Заев дадоха силен сигнал, че проектът им за регионална интеграция не е само на думи.

Стъпките към интеграция безпокоят някои наблюдатели в региона и другаде в Европа, които ги смятат за обслужване преди всичко на сръбските интереси. По-крайните оценки вече почти две години са за опити за възраждане на Югославия заедно с Албания, който само ще отдалечи Западните Балкани от Обединена Европа. Open Balkan, както е новото име на известната като "Мини-Шенген" инициатива, обаче според Вучич, Заев и Рама не е проект, алтернативен на Европейския съюз, а символизира нежеланието да се задоволяват с буксуващата евроинтеграция.

За Северна Македония проектът е нужен и за да покаже правителството на Заев, че търси алтернативни възможности за икономиката, докато страната е в застой по европейския си път заради българското вето. Страната, която от години повтаря, че усилията ѝ за реформи са насочени към евроинтеграцията, се видя принудена да пренасочи част от тях към традиционното за нея пространство на Западните Балкани.

Три документа

В пакета има два меморандума, първият от които улеснява по-бързия поток на стоки и услуги между трите държави и ангажира трите страни да улеснят митнически и други процедури при внос, износ и транзит на стоки без дълго чакане на граничните пунктове.

Вторият меморандум поставя основите на единствения пазар на труда - ще се премахне нуждата да се издават разрешения за работа на хора от едната подписала държава в някоя от другите две. Едновременно с това би трябвало да се опрости процедурата за предоставяне на разрешение за пребиваване. Договорено бе и взаимно признаване на академичните квалификации.
Така, който работи в Белград, може да работи и в Скопие и Тирана и обратното, заяви сръбският президент Александър Вучич.

Освен това с междудържавен договор се уреждат съвместните действия при бедствия.

Работата продължава

Водят се и разговори за създаване на електронни лични карти за граждани от трите страни, които ще работят чрез мобилно приложение, а това ще направи възможни различни придобивки.

Вчера Вучич заяви и че ще се създаде специален съвместен регулатор, координиращ изграждането на инфраструктурни проекти в региона. Освен това трите държави заедно, на сайт на три езика, ще представят културно-историческите си ценности.

    "Разбира се, всички сме на европейския път, но не сме глупави, нито наивни, че някой ще работи в полза на страните ни, ако сами не направим това." - Александър Вучич, президент на Сърбия

Особено много печели Сърбия от този проект и Вучич не скри това още с пристигането си, като припомни, че над 4100 сръбски компании работят в Северна Македония, а над 1000 - в Албания.

"Нямаме лукса да губим време"

Ползи за себе си виждат и Заев, и Рама. Домакинът каза по време на икономическия форум, че големият интерес към форума в региона и отвъд него е сигнал за "политическа воля" и че създаването на нови връзки е с "ясно, открито и явно" намерение народите ни час по-скоро да усетят преки икономически придобивки от улесненията, които осигурихме".

Той също така критикува "неуспеха на ЕС да изпълни обещанията" за първа междуправителствена конференция със Скопие и Тирана. На последния съвет на външните министри, на който темата се обсъждаше през юни, България продължи да блокира даването на дата за преговори, въпреки че някогашният основен противник, Нидерландия (заради състоянието на демокрацията в Албания), оттегли ветото си седмици по-рано.

    "Не можем да чакаме да се решат всички вътрешни проблеми на ЕС да се решат, за да вървим напред. Ние сме тук и когато ЕС е подготвен... с вече осигурени улеснения за гражданите ни и с развити икономически инициативи." - Зоран Заев, премиер на Северна Македония

Албанският премиер Еди Рама изрази убеждението си, че инициативата цели да пресъздаде четирите основни свободи в ЕС - движение на хора, стоки, услуги и капитали.

"В момента, когато се интегрираме в ЕС, ще правим каквото правим и сега - но сега ще сме без ЕС. Това значи, че утре, като част от ЕС, няма да обсъждаме повече дали четирите свободи да станат възможни в региона ни." Според него трите страни са изгубили "векове", вместо да работят заедно.

 

Още щом се събраха в Скопие вчера следобед, тримата демонстрираха близост; македонски и чужди медии, дошли за събитието, ги показваха по време на размяната им на подаръци или на разходката из Скопие, където ги разведе кметът Петре Шилегов.

Според тримата лидери проектът ще допринесе за мира, сътрудничеството и стабилността. Те виждат в подписването на днешния пакет документи, както и в срещата на стотици компании от региона, отговор на критиките, че досега известният като "Мини-Шенген" проект е много амбициозен на думи, но все още с малко резултати, като например възможността между страните да се пътува само с лични карти.

Нова Югославия?

Инициативата, която вече получава името Open Balkan, започна официално през есента на 2019 г., когато Вучич, Рама и Заев заговориха за регионална интеграция в момента на френското вето за преговорите на Скопие и Тирана.

Още тогава тя раздели наблюдатели в региона и извън него - едни я приветстваха като алтернатива на стагнацията в очакване на "моркова" на разширяването, други съзряха великосръбски интереси (а заради косовския спор и срива в демократизацията Белград вероятно ще затвори преговорите по-трудно от незапочналите ги Скопие и Тирана). Трети я определиха като разпиляване на енергия за хоризонтално уеднаквяване на стандарти между трите държави вместо вертикално - с ЕС.

В европейските медии инициативата често изглежда като израз на разочарованието от Брюксел - в този дух бе и последната публикация на "Файненшъл таймс". Пред вестника тримата лидери обясняват, че съзнават умората от разширяването в ЕС и искат да видят какво могат да направят за себе си, докато тя премине; Рама дори препраща към драмата на Самюъл Бекет "В очакване на Годо", в която Годо никога не идва.

"Който каже, че тази инициатива е проектирана за преосноваване на бивша Югославия и за хегемония на Сърбия, защото тя е най-силна и ще ни вземе всичко, живее в паралелен свят", каза Рама по темата при представянето на самата инициатива. "Това не е нищо повече или по-малко от формиране на среда, в която се живее по принципите, ценностите и механизмите на ЕС."

Не всички в региона споделят този ентусиазъм.

Босна и Херцеговина не може да вземе решение за подобен проект заради вътрешни разделения. Преди година имаше слухове за включването на Черна гора, но това не стана нито докато бе на власт партията на по-враждебния към Сърбия в последните години президент Мило Джуканович, нито при последвалото правителство на опозицията, оглавявано от Здравко Кривокапич и често определяно като "просръбско". Косовският премиер Албин Курти пък предложи алтернативна форма на регионална интеграция.

Рама обясни днес на икономическия форум, че е неразбираемо за него защо други в региона като Черна гора или Босна и Херцеговина бойкотират проекта, макар да знае "в каква посока разсъждава Косово".

Македонската опозиция обаче също постави под въпрос проекта. В съобщение на ВМРО-ДПМНЕ се казва, че Заев е излъгал гражданите и вместо в ЕС ги е откарал в "Мини-Шенген" (партията реагира с позиция, преди да е известно името Open Balkan).

Дневник