С 95 гласа "за" и един "въздържал се" македонските депутати приеха резолюция, с която темата за македонския език и идентичността не могат да бъдат предмет на преговори с България, за да отпадне нейното вето за европейския път на страната.

Внесената от опозицията резолюция получи подкрепа от всички големи партии - но основно в македонския блок - още преди седмици. Етническият "албански" блок тогава бе резервиран, но днес най-големите партии в него (включително коалиционният партньор) гласуваха "за".

Управляващите социалдемократи на премиера Зоран Заев подкрепиха тази стъпка на ВМРО-ДПМНЕ, иначе критична към начина, по който правителството подхожда към диалога със София. Единствената поправка на партията на Заев бе предложението да се добави конституционното име на страната - Република Северна Македония - в текста.

ВМРО-ДПМНЕ приветства решението и го обяви за знак за "цялостен консенсус" за насоката за ускоряване на европейската перспектива, без това да засяга "укрепването на държавния и национален суверенитет". Освен това "македонският език и идентичност са неприкосновена реалност" и сега резолюцията дава на македонската дипломация "цялостен инструмент" за защита на държавата на международната сцена.

Какво съдържа резолюцията

В документа, копие от който бе публикувано от няколко медии, се споменава контекстът на наложените двустранни пречки "по пътя на нашата интеграция в Европейския съюз". Условията, които парламентът би следвало да одобри, включват безрезервно уважение към "знанието на македонските обществени, хуманистични и културологични науки за самобитността на македонския народ и неговия исторически, езиков, културен и религиозен континуитет".

Освен това се изисква уважение към "знанието, утвърдените факти, усвоените теории и емпиричните изследвания на съвременната светска славистика" - например за това, че:

- македонският език и диалектните му разновидности имат свой "пространствен и времеви континуитет" (българската лингвистика е на друго мнение, защото разглежда македонския като диалект на българския и следователно част от същия диалектен континуум);

- езикът е част от македонската идентичност заедно с набор от "многовековни традиции, предания, обичаи, колективна памет" и др. (тук София и Скопие спорят, защото българската страна настоява, че не накърнява македонската идентичност с искането си да се използва конкретна формула за езика в документите за преговори);

- не бива да има "ексклузивно присвояване на историята и традицията" в споделените места на памет на балканските и средиземноморските народи и да се "робува на анахронистични исторически стереотипи и илюзии" (част от тези обвинения всъщност отправя България към Северна Македония).

България е добре дошла в "Отворени Балкани" (или не съвсем)

Резолюцията бе гласувана в деня, когато в Скопие лидерите на Северна Македония, Сърбия и Албания обявиха задълбочаване на досегашния си проект за регионална интеграция под ново име - "Отворени Балкани".

Заев използва случая, за да коментира отношенията с България, преговорите за решаване на спора с която са в застой отчасти заради липсата на редовен кабинет в София. Именно забавянето на европейския път на страни като Северна Македония и Албания - последната пречка пред който в случая е българското вето - се изтъква често като един от аргументите за нуждата от задълбочаване на регионалните връзки на Западните Балкани.

В отговор на въпрос на журналисти Заев обясни, че и България е добре дошла в "Отворени Балкани", въпреки че е членка на ЕС. Той се съгласи и с колегите си от Сърбия и Албания, че за всеки, който желае да се приближи до тази инициатива, вратата остава отворена.

"Искам България наистина да направи правителство. Това е добро и за България, и за българския народ, разбира се, и за региона. Добре е и за Северна Македония", каза Заев. "Щом се направи правителство... продължаваме разговорите. И както ние и нашите граждани сега ходят с лични карти през границите ни, както разменихме ресурси за справяне с катастрофи, могат и те (българите) да се присъединят, ако искат. Защото това са Балканите. Въпреки че са страна - членка на ЕС, защо не?"

Той има предвид действащото споразумение между трите държави за влизане на граждани на всяка от тях в която и да било от другите две само с лични карти и подписания днес международен договор за сътрудничество при отговор на природни бедствия.

Същевременно България (от която хората вече пътуват до трите държави с лични карти) би изпитвала трудности като членка на ЕС да стане част от проекта и да премахне напълно ограниченията върху свободите на придвижване тъкмо заради членството си в ЕС, където тези процедури вече са в сила между държавите членки. Четирите свободи (на хора, стоки, услуги и капитали) по принцип са предмет на преговори на ЕС с държавите, които искат да се присъединят.


Дневник