Не е нужно Беларус да става част от Русия в името на по-добрата икономическа интеграция, защото това би било "още едно главоболие за Русия", нито е нужно в съвременния свят, и двете държави могат да се интегрират само като равноправни.

Това заяви президентът на Беларус Александър Лукашенко пред журналисти. В речта си година след оспорваните президентски избори, на които Централната избирателна комисия го обяви за победител, той също така даде да се разбере, че Минск и Москва забавят "политическата" интеграция, включваща наднационални органи, емисионен център и единна валута - компонент от стъпките за сближаване в Съюзната държава.

Тази стъпка е по инициатива на колегата му Владимир Путин, защото за "пътната карта" за политическа интеграция все още не може да бъде постигнат компромис и "ако не можем да одобрим от 1 от 31 карти, нека я отложим", обясни още Лукашенко.

Всички документи за т.нар. Съюзна държава, които се готвят в момента, са за икономически процеси и създаване на единни условия за бизнеса от двете страни на границата. "Нищо не губим, ако нямаме наднационални, а съвместни органи - допускаме, че съвместни колегии на министерствата на промишлеността и министерствата на отбраната ще работят и с тях при всички въпроси."

"Вместо санкционна война"

В момента Западът не признава Лукашенко за президент, след като многохилядните протести бяха последвани от разправа с политическите противници, голяма част от които избягаха на Запад след 9 август миналата година. На страната бяха наложени санкции, последните от които - икономически, заради отклоняването на пътнически самолет от Атина за Вилнюс, който бе принудително насочен към Минск, за да бъде задържан журналистът и активист Роман Протасевич.

И днес Великобритания обяви нови санкции - срещу износа на петролни продукти и калиева сол от Беларус. Въпреки това Лукашенко каза, че е готов да покани западните държави на преговори, вместо да се засилва "санкционната война".

На ограниченията, последните от които силно засягат беларуската икономика и изискват Русия да омекоти удара, Лукашенко отговори с изтегляне от Споразумението за реадмисия с ЕС и в резултат хиляди мигранти бяха оставени да прекосят границата с Литва, предимно от Ирак. Натискът върху Литва намаля, но днес Полша обяви, че почти 350 души, повечето от Ирак и Афганистан, са влезли в страната от петък насам. За цялата 2020 г. броят им е 122-ма.

Признаване на Крим

Освен това Лукашенко постави условие, за да признае Крим за руски - по думите му е нужно "и последният олигарх в Русия" да започне да доставя там продукция.

Досега Беларус така и не признава анексията на Крим, извършена от Русия през 2014 г. Президентът припомни, че подписът му всъщност стои под Будапещенския меморандум от 1994 г., чието нарушаване чрез присъединяването на полуострова бе изтъкнато от други страни по документа като САЩ и Великобритания, но обясни, че е готова да "престъпи".

Лукашенко става президент половин година след меморандума. Документът, с който се присъединява Беларус по негово време, за да получи гаранции за суверенитета и интегритета си, не споменава Украйна.

Президентът вероятно има предвид внимателното отношение на голяма част от руския бизнес към дейности в Крим, за да бъдат избегнати западни санкции.

Дневник