Испания е лидер във ваксинацията срещу COVID-19 сред основните страни от Европейския съюз, благодарение на непоклатимото доверие на населението в нейната здравна система и във ваксините, но също и заради силната семейна солидарност.

Испания вече е ваксинирала напълно около 61% от гражданите си. За сравнение в Италия този дял е 58%, във Франция е 56, а в Германия - 55%. Данните са събрани от АФП на базата на информация от официални източници. Пиренейската държава се справя по-добре и от страни извън ЕС като Обединеното кралство (58.5%) и САЩ (малко над 50%).

Иначе над 70% от испанците са получили поне една доза ваксина. Тези данни правят излишни дебатите за мерки като задължителна имунизация или здравен пропуск, предизвикали протести в някои европейски страни.

Един от "ключовите елементи" за успеха във ваксинационната кампания в Испания е "доверието в здравната система", обяснява Хосеп Лобера, професор по социология в Мадридския автономен университет. Той е член на националния комитет по ваксинационната стратегия и му е възложена задача от властите да проучи как испанците ще приемат ваксината.

Лобера и колегите му са констатирали, че имат "преимущество пред други страни, защото доверието във ваксините като цяло и в частност в детските ваксини, традиционно е по-високо от това в други европейски страни.
Според проучване, осъществено в 15 страни от Лондонския имперски колеж, публикувано през юни, 79% от испанците имат доверие във ваксините срещу коронавируса, докато при американците този дял е 62%, при французите е 56, а при японците - 47%.

Грижа за семейството

Огромен спортен комплекс в Мадрид е превърнат във ваксинационен център, отворен 24 часа в денонощието. Изпепеляващото слънце, характерно за този сезон, не разколебава в една августовска сутрин дългата опашка от предимно млади хора, чакащи търпеливо да получат втората си доза.

 

"Имам доверие на 100, на 200 процента" в здравната система, отсича 28-годишният графичен Инес Гомес Калво. Според Алехандро Косталес, 30-годишен адвокат, ваксината означава грижа за семейството, "да имаш гаранцията, че ще се прибереш у дома и няма да инфектираш" роднините си.

Няма никаква нужда да се прибягва към задължителна ваксинация. "Не ни се наложи да въвеждаме такава мярка, защото на практика всички преподаватели и всички граждани се ваксинират доброволно", коментира в понеделник министърът на образованието Пилар Алегрия в ефира на радио "Кадена сер".

Семейните връзки играят важна роля за този факт, тъй като над половината от хората на възраст от 25 до 29 години (55%) живеят още при родителите си, по данни на Националния статистически институт от 2020 г.

Социологът Лобера смята това за културен, но също така и за икономичекси въпрос. "Младите изпитват много повече трудности да станат независими. Има голям недостиг на работни места и това означава, че семейството играе ролята на спасителен пояс" по време на кризи.

Травмата от детския паралич

Възрастните испанци помнят добре какви беди е причинило забавянето на ваксинацията срещу детски паралич на хиляди деца, родени между 1955 и 1965 г.

Докато в много страни ваксинацията е започнала в средата на 50-те, в Испания се наложило хората да чакат още близо 10 години. Това безхаберие, прикрито от цензурата на онова време, накара неотдавна правителството да признае пострадалите от него за жертви на режима на Франко.

"Това беше пълно бедствие", спомня си Хавиер Гарсия, президент на асоциацията "Кота серо". Самият той се е разболял от детски паралич.

Гарсия е на 60 г. и се движи с инвалидна количка. Успял е да се изправи за пръв път чак на 4 години и е претърпял 17 операции на краката, когато е бил дете.

Така че когато го попитат какво мисли за ваксината срещу коронавируса, той е категоричен: "Важно е всеки да я получи. Колкото по-бързо, толкова по-добре".

БТА/Дневник