Ситуацията в североизточната част на Афганистан, където талибаните обсаждат последния неконтролиран от тях район, рискува да се превърне в "поредната гражданска война в Афганистан" и Русия е обсъдила рисковете с другите държави от бившия Съветски съюз.

Това посочи прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков в момент, когато талибаните са изпратили стотици бойци в Панджирската долина срещу Ахмад Масуд, сина на борещия се със съветската власт Ахмад Шах Масуд през 80-те години на миналия век. Тази сутрин завладялото Кабул и повечето други райони на Афганистан движение обяви, че е превзело части от северозападната провинция Баглан, до които нямаше достъп.

Русия заяви и че не смята да се меси в конфликта между талибаните и съпротивата в Панджширската долина. Същевременно темата е обсъдена на днешното заседание на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Според Песков Путин обяснил пред колегите си ОДКБ - от Беларус до Киргизстан и Таджикистан - че проблемът в Афганистан може да се реши само на нивото на Съвета за сигурност на ООН.

Същевременно ОДКС ще проведе учение на силите си за бързо реагиране в Киргизстан между 1 и 9 септември. Това става след други две учения, свикани през август заради ситуацията в Афганистан, но те бяха насрочени преди падането на Кабул в ръцете на талибаните.

"Нежелателни лица"

Киргизстан няма обща граница с Афганистан за разлика от Таджикистан (място на предишното голямо учение), Узбекистан и Туркменистан.

От страните в ОДКС само Таджикистан има обща граница с Афганистан (Кабул обаче бе със статут на наблюдател при парламентарната асамблея на организацията). Освен него и Киргизстан в организацията - заедно с Русия - са Армения и Беларус.

Въпреки това киргизстанските власти обявиха, че ограничават влизането на афганистанци предвид обстановката. Това стана часове след като Путин предупреди, че бойци на терористични групи опитват да влязат в Русия като бежанци от Афганистан. Засега дори студенти от азиатската държава няма да могат да влязат в Киргизстан, тъй като процедурата още се "съгласува".

Бежанците "могат да са хиляда или десетки хиляди. А може да са и милиони. А ние дори нямаме визови ограничения с тези наши най-близки съюзници и съседи," каза Путин, имайки предвид централноазиатските републики. "А границата? Хиляди километри" и който иска, може да влезе според Путин. Реакцията на президента бе в отговор на - по думите му- "унизителното" предложение на Запада бежанци от Афганистан да бъдат изпратени в Централна Азия, докато получат визи за САЩ и Европа.

Тази идея е обсъждана от САЩ - към Казахстан и Узбекистан е отправено искането да приютят 9000 бежанци според "Блумбърг" - но и от европейски държави, отхвърлящи приема на множество афганистанци при бъдеща вълна.
В момента бежанската криза е факт, доколкото стотици хиляди са напуснали домовете си в последните месеци от началото на бързата офанзива на талибаните, а част от тях се опитват да влязат в Турция. Само през 2020 г., когато в много райони на Афганистан също имаше бойни действия, общо над 2.3 млн. души избягаха в Пакистан и Афганистан.

Дали обаче голяма нова вълна ще стигне до Европа, зависи от много въпроси и не само от Турция, а и от съседите. Пакистан държи само един граничен пункт отворен, след като талибаните завзеха властта. Броят на пресеклите северните граници все още е едва четирицифрен. През юни Таджикистан обяви, че се готви да приеме до 100 хил. афганистанци, но все още не е известно дали тази оценка няма да се промени след изявлението на Путин. Узбекистан, където има немалка афганистанска общност още от съветско време, върна 150 влезли бежанци миналата седмица при "гаранции на талибаните", но едновременно с това страната се ползва за временна евакуация на афганистанци и граждани на ЕС от летище от Кабул.

Дневник