Възможна ли е промяна в българския футбол? Въпросът е на дневен ред от години, а сега е в центъра на вниманието покрай наближаващия конгрес на БФС.

Докато вървят споровете между настоящото ръководство на футболния съюз и екипа на Димитър Бербатов, Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи доклад, разглеждащ възможностите за "дълбоки промени в организацията и комерсиалното управление на професионалния футбол".

Основен автор е Петър Ганев, който е и член на надзорния съвет на "Левски". При представянето пред медиите той изтъкна, че идеята и работата по доклада са започнали преди влизането му в ръководството на сините преди година.

В доклада се разглеждат въпросите за собствеността, прозрачността и финансовия контрол върху дейността на българските клубове, комерсиалното управление на първенството и постигането на баланс при телевизионните права, разширяването на възможностите за реклама и спонсорства, както и инвестициите в стадионите и спортната инфраструктура.

Икономистите обърнаха внимание, че освен спортната страна, която се гледа най-често, е важна и тази в търговски план, като и там българският футбол е в криза. Отчитат се ниска посещаемост на мачовете, финансови задължения и фалити на отбори, проблеми със собствеността във водещи клубове, липса на инвестиции в спортната база и неизползван потенциал за генериране на собствени средства чрез реклама, спонсорства и т.н.

Един от изводите е, че трябва да се търсят механизми за опазване на традицията и подобряване на финансовото здраве на клубовете. "В Европа има примери за форми, при които се запазва в определена степен контролът на привържениците (членовете), но се освобождава комерсиалното управление на клуба - например правилото 50+1 в Германия. В България е възможно да се търсят механизми за повече прозрачност и засилена роля на привържениците, включително и чрез гарантирано участие с право на глас в общото събрание", заявиха от ИПИ.

Според авторите допълнителна възможност е създаване на финансова комисия към Професионалната футболна лига, "която да гарантира прозрачност в собствеността и финансите на професионалните футболни отбори в страната, в т.ч. публикувайки годишен доклад, който обобщава финансовото състояние на отборите и дава справка за всеки един професионален клуб".

"Време е да се търси и различен баланс в управлението на футбола. БФС трябва да има цялостна отговорност към футбола в България, докато професионалната лига да поеме комерсиалното управление на Първа лига. Подобно деление би отворило възможност за по-силна позиция на клубовете по бизнес въпросите и по-изгоден договор за телевизионните права. Открита състезателна процедура, която следва добрите практики в Европа, би била ключова за опазване интереса на клубовете и публиката", заяви Ганев.

Данните показват, че едва 7% от приходите на отборите в Първа лига идват от телевизионни права. В Румъния и Турция процентите са около 40, а в Гърция и Полша - около 20-25. "Имайки предвид интереса и броя мачове, които се предават на живо в България, можем да твърдим, че приходите от телевизионните права у нас са силно подценени", гласи докладът.

Ганев даде пример с Румъния, където правата се продават при строги правила и в резултат местните клубове си разпределят годишно около десет пъти повече пари спрямо българските, а последният в класирането получава значително по-висока сума от българския шампион.

По думите на Ганев много важен е и въпросът със стадионите. Икономистът посочи, че в последните години някои клубове са подпомагани от държавата, а други не, като са липсвали ясни критерии.

"Спортната инфраструктура всъщност е в основата на ролята на държавата за една дълбока реформа на футбола у нас - поради публичната собственост на стадионите. Ключово е както намиране на дългосрочно решение за собствеността, така и работещ модел за първоначална инвестиция в стадионите. Спортната инфраструктура обаче не може да се разглежда изолирано от всички други въпроси. Публичната инвестиция в стадионите следва да е обвързана с промяна в управлението на родния футбол", посочват от ИПИ.

Дневник