"Берлинският процес "не може да бъде заменен" като средство за приближаване на Западните Балкани до ЕС и регионът трябва да продължи с него. Същевременно балканските страни трябва да разчитат на това, че който и да е следващият германски канцлер, той няма да ги забрави.

С тези послания приключи и прощалната балканска обиколка на германския лидер Ангела Меркел преди оттеглянето ѝ от политиката след изборите на 26 септември. Тя се срещна с премиерите на Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Албания, Косово и Босна и Херцеговина като част от Берлинския процес.

Меркел бе критикувана от някои наблюдатели (и чужди лидери) за избора на Сърбия - най-големия търговски партньор в региона - като част от тази прощална обиколка предвид състоянието на демокрацията, медиите и върховенството на закона в страната. Канцлерът не пропусна да насърчи Белград да прави повече за укрепване на законността, но от години е обвинявана, че е подкрепя партньори като Вучич, носещи стабилност за сметка на европейските ценности. Тя все пак защити премиера с думите, че "не дава фалшиви обещания, а се опитва да изпълни" вече направените.

По-топли думи бяха запазени за следващата вечер в Тирана, когато Албания бе поздравена за напредъка в съдебната система (нейното състояние бе сред причините Нидерландия да блокира началото на преговорите с ЕС до тази пролет). Тя изтъкна успехите на Северна Македония, отговаряща на критериите за начало на преговори (пречка по пътя ѝ, а следователно - и по албанския - в момента е България).

Очаквано Меркел чу и критики от поне един свой събеседник - босненския премиер Зоран Тегелтия - че у Западните Балкани се е създало впечатлението за "илюзия на разширяването", в която вече не може да има напредък. При раздвижване това според Тегелтия би дало тласък на нужни реформи.

Общият пазар и "Отворени Балкани"

Меркел настоя на ролята на Берлинския процес в подготовката на Западните Балкани за евроинтеграция. Като част от него тя е привърженик на изграждането на регионалния общ пазар, споразумения за който бяха подписани миналата година на виртуална среща в София по време на българско-македонското председателство на процеса. Това включва падане на редица бариери между всички държави в региона с цел създаване на повече икономически възможности.

Започнатата от Меркел инициатива през 2014 г. цели сближаване на региона чрез икономически, инфраструктурни и други проекти и засилване на политическото сътрудничество като част от реформите, нужни паралелно с формалната евроинтеграция.

Присъединителните преговори обаче са в застой по различни причини; най-напредналите, Сърбия и Черна гора, не бележат напредък, Северна Македония и Албания трябва да ги започнат, но не могат заради българското вето, а Косово и Босна и Херцеговина са много далеч от тях.

В тази обстановка лидерите на Сърбия, Албания и Северна Македония започнаха проекта "Отворени Балкани" (и приел неправилното име Open Balkan на английски), продължение на предишния регионален вариант на Шенген и предвиждащ премахване на границите и икономическо сближаване - също като проекта за Регионален общ пазар. Критици гледат на "Отворени Балкани" като сърбоцентричен и обслужващ интересите основно на Белград, защитниците - като алтернатива на застоя в евроинтеграцията (повече четете тук).

И македонският премиер Зоран Заев, и албанският Еди Рама защитиха "Отворени Балкани" като част от усилията за по-добър живот на гражданите и допълнение на присъединителните усилия. Меркел, чийто екип е поставял проекта под въпрос заради участието само на три от шестте държави, обаче заяви на пресконференцията си с Рама, че смята Берленския процес за "центъра" на усилията и че ако целите му се постигат по-бързо само от няколко страни, това няма как да подмени Берлинския процес.

Рама опита да защити "Отворени Балкани" с уверението, че не е "антидот" на Берлинския процес, а негов "потомък" и е "механизъм за ускоряването му", позволяваща регионът да не чака "други да направят нещо" за него.

Меркел обясни, че е "за" общия регионален пазар, но "не всички са се присъединили веднага", а някои държави "още мислят" по въпроса и това е тема между нея и шестимата лидери. След срещата си с нея косовският премиер Албин Курти се застъпи за Берлинския процес и отхвърли "Отворени Балкани", като обясни, че инициативата на Германия е единственото помощно средство по пътя към евроинтеграцията.

Дневник